ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Замръзна и се надигна от масата, като се прегъваше неестествено в кръста, сякаш тялото й беше подпряно от твърда дъска. Обърна лице към барона. Очите й пламнаха яростно, след което се присвиха до тънки цепки. Разнесе се студен металически глас, от който косъмчетата на тила на Фон Щрайхер настръхнаха.

— Хитлер ще танцува, но аз ще поръчвам музиката.

Читать дальше

Беше гласът на Екхарт без никакво съмнение. Баронът беше седял до смъртното му легло, когато Екхарт едва прошепна същите тези думи, преди да издъхне.

— В Цюрих има човек, който знае тайната — произнесе дрезгавият глас, излизащ от устните на Мария.

Баронът и Хес се спогледаха и се наведоха напред.

— Неговата сила и знания са по-големи от моите. В дневника му… се намира ключът към силата на „Врил“.

Хес преглътна.

— Името, Екхарт — успя да изрече той. — Кажи ни името му!

Лицето на Мария се изкриви в ужасяваща гримаса.

— Доктор Карл Густав Юнг

4

4 Карл Густав Юнг (1875–1961) — швейцарски психиатър, ученик на Зигмунд Фройд; енигматична личност с интереси в областта на алхимията, астрологията и религиите. — Б.р.

.

От устата на медиума се понесе писък, сякаш острието на нож стържеше по костта на жив човек. Тялото й се отпусна и тя се свлече на масата, вперила невиждащ поглед някъде в нищото. Шията й се извъртя неестествено. Тънка струйка кръв потече от ъгълчето на устата й, после от носа и ушите.

В Ориент експреса

Мюнхенската гара беше претъпкана с народ. Доктор Карл Густав Юнг си пробиваше път през тълпата на перона, мъчейки се да се добере до Ориент експреса. Извини се задъхано, когато неволно блъсна едно момиче, целуващо приятеля си за сбогом. Коленете му прещракаха и острата болка го прониза до кръста, докато подаваше куфарите си на стоящия до прозореца стюард.

— Verzeinhen sie mir

5

5 Verzeinhen sie mir (нем.) — Извинете ме. — Б.р.

, ужасно закъснях — извика извинително той.

Стюардът кимна с неискрена усмивка.

Кълба пара от локомотива се издигнаха във влажния въздух. На стъпалата на вагона нещо го накара да спре и да се обърне.

— Всички да се качват! — извика един стюард.

Зад количка за багаж се материализира тъмна фигура на мъж в тренчкот, който водеше прекрасна жена в синя рокля. Миг по-късно двамата изчезнаха в един от пътническите вагони. Юнг си отбеляза да се оглежда за тренчкот и синя рокля. Свирката на локомотива изпищя пронизително, засъска пара, колелата на мощната машина се завъртяха, успяха да зацепят релсите и влакът потегли от гарата.

Спонсорите на лекционното турне му бяха осигурили купе в първа класа. Макар Юнг да намираше екстравагантността на Ориент експреса донякъде пресилена, старите му уморени кокали бяха благодарни за лукса.