Замръзна и се надигна от масата, като се прегъваше неестествено в кръста, сякаш тялото й беше подпряно от твърда дъска. Обърна лице към барона. Очите й пламнаха яростно, след което се присвиха до тънки цепки. Разнесе се студен металически глас, от който косъмчетата на тила на Фон Щрайхер настръхнаха.
— Хитлер ще танцува, но аз ще поръчвам музиката.
Читать дальше
Беше гласът на Екхарт без никакво съмнение. Баронът беше седял до смъртното му легло, когато Екхарт едва прошепна същите тези думи, преди да издъхне.
— В Цюрих има човек, който знае тайната — произнесе дрезгавият глас, излизащ от устните на Мария.
Баронът и Хес се спогледаха и се наведоха напред.
— Неговата сила и знания са по-големи от моите. В дневника му… се намира ключът към силата на „Врил“.
Хес преглътна.
— Името, Екхарт — успя да изрече той. — Кажи ни името му!
Лицето на Мария се изкриви в ужасяваща гримаса.
— Доктор Карл Густав Юнг
4
4 Карл Густав Юнг (1875–1961) — швейцарски психиатър, ученик на Зигмунд Фройд; енигматична личност с интереси в областта на алхимията, астрологията и религиите. — Б.р.
.
От устата на медиума се понесе писък, сякаш острието на нож стържеше по костта на жив човек. Тялото й се отпусна и тя се свлече на масата, вперила невиждащ поглед някъде в нищото. Шията й се извъртя неестествено. Тънка струйка кръв потече от ъгълчето на устата й, после от носа и ушите.
В Ориент експреса
Мюнхенската гара беше претъпкана с народ. Доктор Карл Густав Юнг си пробиваше път през тълпата на перона, мъчейки се да се добере до Ориент експреса. Извини се задъхано, когато неволно блъсна едно момиче, целуващо приятеля си за сбогом. Коленете му прещракаха и острата болка го прониза до кръста, докато подаваше куфарите си на стоящия до прозореца стюард.
— Verzeinhen sie mir
5
5 Verzeinhen sie mir (нем.) — Извинете ме. — Б.р.
, ужасно закъснях — извика извинително той.
Стюардът кимна с неискрена усмивка.
Кълба пара от локомотива се издигнаха във влажния въздух. На стъпалата на вагона нещо го накара да спре и да се обърне.
— Всички да се качват! — извика един стюард.
Зад количка за багаж се материализира тъмна фигура на мъж в тренчкот, който водеше прекрасна жена в синя рокля. Миг по-късно двамата изчезнаха в един от пътническите вагони. Юнг си отбеляза да се оглежда за тренчкот и синя рокля. Свирката на локомотива изпищя пронизително, засъска пара, колелата на мощната машина се завъртяха, успяха да зацепят релсите и влакът потегли от гарата.
Спонсорите на лекционното турне му бяха осигурили купе в първа класа. Макар Юнг да намираше екстравагантността на Ориент експреса донякъде пресилена, старите му уморени кокали бяха благодарни за лукса.






