ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Малко тишина и спокойствие, помисли си той, наред с изтънчената френска кухня на вагон-ресторанта, чиито удоволствия щеше да му се наложи да изтърпи. На устните му заигра снизходителна усмивка при мисълта за милата му съпруга, която все го хокаше, че забравя да се храни, докато стои заключен в своята подобна на замък кула в Болинген.

Отиде до плъзгащата се врата на купето, хвърли бърз поглед по коридора и се поклони принудено на някаква съсухрена възрастна жена с гърбица, която му пусна развратна усмивка, докато куцукаше към него. Влезе в купето, заключи, дръпна копринената завеса и започна да разопакова багажа си. Приключи и се настани на канапето с дебела папка в ръце. Пръстите му, покрити с кафеникави петна, се замъчиха с червената лента на закопчалката. Извади документа от папката. В очите му моментално се наби грифът СТРОГО СЕКРЕТНО.

Новопоявилата се американска разузнавателна агенция Бюро за стратегически операции (БСО) се беше обърнала към него с молба за две услуги. Като световноизвестен психоаналитик му бяха възложили две нечувани задачи. Трябваше да направи психологически профил на най-противния човек на света, Адолф Хитлер. Юнг смяташе, че това е най-малкото, което може да направи в борбата срещу силите на мрака, както сам се изрази. Но задачата включваше и друго. Фактът, че е в състояние да пътува свободно из Европа и да се среща с интелектуалци, дипломати и индустриалци, му осигуряваше идеалното прикритие за един шпионин. Така че щеше да бъде също очите и ушите на БСО.

Спомни си разсъжденията и предложението на полковник Доновън, Дивия Бил, прословут с грубия език и прямотата си. „Кой ще заподозре ексцентричен стар мухльо като вас? По дяволите, доктор Юнг, когато бяхте шеф на Европейската психиатрична асоциация и правехте метани на нацистите, не казахте нито гък!“

Юнг се бе свил от злостната забележка на Доновън, но понякога истината — макар и болезнена — беше доста добър стимул. А може би дори призив за действие, възможност да се поправят някои грешки. Направи си бележки по сведенията, осигурени от БСО. После свали очилата си с телени рамки и разтърка нос. Беше изтощен. Прибра папката в чантата и протегна крака. Опита се да си представи празно черно огледало, което всмуква всяка досадна мисъл, която се завърта в главата му. Задиша ритмично и съзнанието му постепенно се отпусна.

Читать дальше

Задряма и в купето се разнесе дълбоко боботещо хъркане. На устните му се появи лека усмивка. Засънува.

Бял гълъб се спуска отгоре и постепенно се превръща в младо момиче. Ангелското й лице излъчва невинност. Застава пред блестяща изумрудена плочка и я посочва с малката си изящна ръка. Усмихва се сдържано и казва:

—

Идваме.

Някой почука и резкият звук го изтръгна от дълбокия сън.