Един ден тръгна за офиса и после го видях в погребалното бюро, където някакъв тип се опита да ми продаде ковчег за пет хиляди долара, докато си бършеше ръцете над тялото му.
— Признавам, че е малко неприятно.
— Малко неприятно? Може би. Съвсем малко. Само дето промени живота ми из основи.
— Обичаше ли го?
— О, аз… разбира се. Разбира се, че го обичах. Беше свестен човек.
— Господи, каква епитафия. „Тук лежи Джо, който беше свестен човек“.
— Казваше се Алек.
— Епитафията не става по-добра от това.
— Добре тогава, не беше човек, който може да накара сърцето ти да трепне. Обаче създаваше… уют. Алек можеше да създаде страхотен уют около себе си.
Читать дальше
— И как се случи, че ти стана дърводелец? На тази баржа, както я нарече.
— Ами, преди това се занимавах с реставрация на антични мебели. Бизнесът западна. И когато се осъзнах, разбрах, че съм станала бачкатор. А ти? Диплома по електроника, а си покрит с татуировки. Нещо не се връзва.
— За това трябва да благодаря на един стар мръсник на име Рюфъс Хейгуд.
— Рюфъс Хейгуд ли?
— Да. Довършвах работата над дипломата си в Луизиана и през цялото време ми досаждаха кадровиците от ITT, Esso, AT&T и Bell Labs, които ми разправяха колко страхотно ще бъде, ако се хвана на работа при тях, и ето че един ден се появи старият Рюфъс, разказа ми, че с маса труд довършва дървена платформа в Персийския залив и буквално ми каза: „Ще ти дам по десет сребърника на час, което е повече от онова, което ще заработиш при другите копелета, а в добавка ще те науча на всичко, което трябва да се знае за петрола. Ти, от своя страна, ще ми разкажеш какво пише в книжките…“, от което разбрах, че той изобщо не беше учил. Та, следващите седем години се влачихме заедно от една платформа на друга. Той ми разказваше по час-два за шисти и сондажи, а аз му се отплащах в продължение на също час-два с Шели, Колридж и Хамет. Но, да, научих каквото трябваше за петрола!
— Къде е той сега?
— Някъде заедно с твоя Алек, където и да е това. Удави се. По време на риболов в някакво скапано езеро из Флорида. Напил се и паднал от лодката. Старото копеле така и не пожела да се научи да плува.
Навън вятърът виеше и покриваше прозореца с мокър, лепкав сняг.
— Чудесна вечер да си на закрито — обади се Мардж. — Можем да запалим огъня и да се гушнем един в друг.
— Ако имахме камина.
— Ще си представим, че имаме — предложи тя.
— Не са ме сваляли цели три месеца.
Тя вдигна четири пръста.
— Бия те с един повече.
— Имаш репутация на девата на „Торо“ — коментира Лансдейл.
— Правил си справки за мен, а?
— Е, в задълженията ми влиза всички на борда да са доволни. Не можем да си позволим проблеми с морала.
— Е, сега ще имаш един проблем, за който можеш да се погрижиш в момента — каза тя, приближавайки.
— Безсрамна си — повтори Лансдейл.






