ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

На Вирджиния… И на поетичността на душата й Arigato, Лизи С благодарност. На мама и татко, Кети и Джон, Стан, Бил и Мелиса. На Темпъл и малката Кати. На Майкъл и Мерилин, Майкъл и Марди, Ирвинг и Силвия, Керъл, Дон и Роуз, Дейвид, Мич и Кобри, Де Сейлс, Боби Бърд, Миси, Джоел, Айра и Ди-Ди, Питър и Кети, и Бети, и д-р Сам Грей. На Джордж, Еди, Джеймс, Чък, Пол и Отдела за новини на „Канал 5“, Атланта. На Бетси Нолан, Томи, Ед, Сидни Шелдън и Бърт. На Марк Яфе и „Рендъм Хаус“, и Нат Лефкоуитц и Уилям Мирис. На въодушевения ми редактор Питър Гедърс. На чудесния ми литературен агент Оуен Ластър. И накрая, с обич на старата мечка Таунсенд: Довиждане, Стромболи, където и да си в момента. Уилям Дийл, авторът на шест романа („Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, „Тайландски кон“, „27“ и „Първичен страх“), публикувани до момента в 17 страните роден в Ню Йорк по времето на голямата криза. Животът му е бил изпъстрен със запомнящи се събития. Още съвсем млад взема участие във Втората световна война и има 29 полета с бомбардировач над Европа. Завръща се в Щатите, дипломира се в Университета в Мисури и започва работа като репортер, занимаващ се с криминалните престъпления във вестник „Атланта Конститюшън“. Напуска шест години по-късно, за да продължи кариерата си като фотожурналист и фоторепортер на свободна практика, без да изоставя перото. По-късно става главен редактор на награденото списание „Атланта“, пише очерци и сам обезпечава снимковия материал за тях (като например очерка за федералния затвор в Атланта, където прекарва доброволно пет дни, за да добие по-ярка представа за обстановката). Дийл е от онези писатели експериментатори, които отварят нови хоризонти за събратята писатели на трилъри, но разработва с великолепно умение традиционните теми. „Машината на Шарки“ (п

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Когато кучето скочи за втори път, Хамелеона вече беше готов. Той отново приклекна, изчака тялото да прелети над него, протегна се с недоловима за окото бързина и вкопчи двете си ръце около гърлото му, използвайки набраната в полета инерция, за да го тръшне на каменните плочи на пода. Ноктите на кучето отчаяно се забиваха в ръцете му, разкъсвайки пуловера и кожата му. Хамелеона стисна с всичка сила и изви шията на звяра под себе си с могъщите си ръце. Изправи се на крака и стовари главата му в стената. Кучето за първи път издаде звук, кратък писък, и умря.

— Кацуо! — извика той.

— Пускай въжето! — извика му в отговор О’Хара.

Вратата на пожарния изход започна да поддава под ударите на сумо борците.

Хамелеона извади въжето с куката от скривалището му и започна да отмества решетката на пода, а по стълбите се появиха търкалящите се тела на Льо Кроа и О’Хара, вкопчени едно в друго и неразделно свързани със стоманената жица през китките им. Льо Кроа се биеше ожесточено, но срещу О’Хара това изглеждаше като бой с въздуха. Той се превъртя настрани, скочи на крака, изтегли Льо Кроа за жицата, удари го със саблен удар през гърлото със свободната си ръка. Льо Кроа падна назад и повлече О’Хара със себе си. Превръзката се свлече от лицето му, разкривайки ужасната гледка на празното му око, разсечено от дълбок белег, минаващ по цялата буза. Едноокият убиец се опита да прехвърли жицата пред гърлото на О’Хара, но отново репортерът се оказа прекалено бърз за него. Той скочи над Льо Кроа и изтегли ръката си встрани. Жицата се омота около гърлото на Льо Кроа. О’Хара дръпна, за да затегне примката. Жицата се впи в плътта му. Здравото му око широко се разтвори от страх. Той протегна ръка към О’Хара, но репортерът отново дръпна и примката се затегна окончателно около шията на противника му. О’Хара се претърколи и Льо Кроа послушно излетя над него през перилата на стълбището. Тялото му застина за миг във въздуха и после полетя надолу. О’Хара усети болезнено дръпване от тежестта. В следващата секунда жицата се впи в китката му.

Читать дальше

Шията на Льо Кроа изпука като сух клон.

Тежестта му го теглеше към перилата. Льо Кроа гротескно висеше на жицата. Краката му бяха само на няколко инча от пода; ръката му беше нелепо притисната до бузата, езикът му бе грозно изплезен, здравото му око диво се въртеше до празната очна ябълка. Той конвулсивно се дръпна няколко пъти. Жицата на гаротата се затегна още по-здраво около китката на О’Хара и от разкъсаната кожа бликна кръв. В следващия миг окото на Льо Кроа се обърна и той увисна, без да помръдва.

Хамелеона мигновено изтича до висящото тяло и го повдигна, за да облекчи опъването. О’Хара освободи застопоряващия механизъм и свали жицата от ръката си.