По повърхността на морето се забелязваха сновящите лъчи на прожекторите. Вълните се блъскаха в опорите и разбиваха образувалия се по тях близо до повърхността лед на парчета.
— Мисля, че може би… хм, може би сме ударени от… може би малък айсберг или нещо подобно.
— „Нещо подобно“? Там навън няма „нещо подобно“, за бога. Слизам веднага.
Той тресна слушалката във вилката. После я вдигна отново и набра номера на радиозалата.
— Радиозала. Харисън.
— Харисън, тук е шефът. Провери веднага дали около нас има плавателни съдове. Открий дали някой е наблизо.
— Но, боже мой, какво…?
— Не се мотай, просто го направи! И ми се обади.
Мардж се обърна в леглото и го погледна сънливо.
— Какво… — започна тя, но той рязко я прекъсна. Прекоси стаята и извади от дъното на един от шкафовете спасителни жилетки и термоизолационни костюми. Хвърли ги към нея.
— Бързо облечи това и да тръгваме.
Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Да?
— Шефе? Харисън се обажда.
— Какво разбра?
— Гръцки танкер, който се бори с вълнението на минимална скорост.
— Къде се намира?
— Дявол да го вземе, ако времето беше ясно, щяхме да го виждаме. На около три мили на северозапад с курс към пролива.
— Чуй ме добре, Харисън. Може би нещо се е блъснало в нас. Свържи се с танкера и им кажи, че може да имаме нужда от помощ.
— Да обявя ли S.O.S.?
— Направи точно каквото ти казах. Предай, че може да имаме неприятности и че бихме желали да потвърдят, че са разбрали. Ще ти се обадя пак от залата за контрол на стабилизатора.
Читать дальше
Той продължаваше да наблюдава екрана на монитора и в същия миг отново го усети: разтърсване като при леко земетресение. Чашите на бара издрънкаха. И отново настана спокойствие.
Тя навличаше гащеризона на термоизолационния костюм и на лицето й беше изписана паника.
— Какво става?
— Не знам — призна Лансдейл. — Може би нещо ни е ударило. Слизам до централния пулт. Готова ли си?
— Мога ли да облека някакви дрехи? — попита тя.
— Не! Да тръгваме… веднага.
В 3:04:58 часа термичните експлозиви, прикрепени към северната опорна колона на „Торо“, избухнаха, както бяха нагласени. В действителност имаше два взрива. Първият разкъса заварената сглобка на стоманената колона. Вторият беше по-забележителен. Ударната вълна раздвижи водните пластове, преборвайки се даже със силното вълнение. Тя почти довърши нещата, но не съвсем. Огромната енергия, освободена от втората експлозия, разцепи колоната и пукнатината плъзна на 10–12 фута нагоре по нея. От раната изхвръкна огромен облак въздушни мехурчета. Нарушена бе херметичността, имаща за цел да създаде допълнителна плаваемост. Звукът потъна в рева на вятъра, но ударната вълна се пренесе нагоре по опорната колона и разтърси платформата.






