ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

На Вирджиния… И на поетичността на душата й Arigato, Лизи С благодарност. На мама и татко, Кети и Джон, Стан, Бил и Мелиса. На Темпъл и малката Кати. На Майкъл и Мерилин, Майкъл и Марди, Ирвинг и Силвия, Керъл, Дон и Роуз, Дейвид, Мич и Кобри, Де Сейлс, Боби Бърд, Миси, Джоел, Айра и Ди-Ди, Питър и Кети, и Бети, и д-р Сам Грей. На Джордж, Еди, Джеймс, Чък, Пол и Отдела за новини на „Канал 5“, Атланта. На Бетси Нолан, Томи, Ед, Сидни Шелдън и Бърт. На Марк Яфе и „Рендъм Хаус“, и Нат Лефкоуитц и Уилям Мирис. На въодушевения ми редактор Питър Гедърс. На чудесния ми литературен агент Оуен Ластър. И накрая, с обич на старата мечка Таунсенд: Довиждане, Стромболи, където и да си в момента. Уилям Дийл, авторът на шест романа („Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, „Тайландски кон“, „27“ и „Първичен страх“), публикувани до момента в 17 страните роден в Ню Йорк по времето на голямата криза. Животът му е бил изпъстрен със запомнящи се събития. Още съвсем млад взема участие във Втората световна война и има 29 полета с бомбардировач над Европа. Завръща се в Щатите, дипломира се в Университета в Мисури и започва работа като репортер, занимаващ се с криминалните престъпления във вестник „Атланта Конститюшън“. Напуска шест години по-късно, за да продължи кариерата си като фотожурналист и фоторепортер на свободна практика, без да изоставя перото. По-късно става главен редактор на награденото списание „Атланта“, пише очерци и сам обезпечава снимковия материал за тях (като например очерка за федералния затвор в Атланта, където прекарва доброволно пет дни, за да добие по-ярка представа за обстановката). Дийл е от онези писатели експериментатори, които отварят нови хоризонти за събратята писатели на трилъри, но разработва с великолепно умение традиционните теми. „Машината на Шарки“ (п

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

И тогава „Торо“ се стрелна право надолу, пропадайки цели четиристотин фута, като оставяше след себе си опашка от мехурчета, отпадъци и тела, който тръгнаха към повърхността на Чукотско море, сякаш бяха невинни детски играчки, изпопадали от рухнала къщичка за кукли.

Гръцкият танкер, пробивайки си с мъка път през вълните, пристигна на сцената на бедствието четирийсет минути след потъването на „Торо“. Лъчите на прожекторите му обходиха повърхността и откриха един спасителен сал с три тела, привързани за него. Телата на трима мъже, умрели от замръзване. Повече от два часа танкерът остана из тези води, докато няколко доброволци откриваха труповете един след друг. Когато капитанът реши най-сетне да прекрати издирването, те бяха измъкнали от морето телата на петнайсет мъже и една жена. От „Торо“ нямаше и помен.

Към осем часа на следващата сутрин щормът утихна и морето, макар все още бурно, беше позагубило от яростта си. Буреносните облаци отминаха нататък, в южна посока, към Беринговия пролив и Ноум. Скоростта на вятъра падна до двайсет, двайсет и пет възела. Намерени бяха още три тела. Капитанът изпрати късо съобщение до спасителната база на Военновъздушните сили при нос Бароу — на двеста мили североизточно от зоната на катастрофата:

„Хенри Торо“ е потънала на 70 фатома. Местоположение: 72 градуса северна ширина, 165 градуса западна дължина. Извадихме деветнайсет тела. Няма оцелели. Оставаме на позиция. Моля дайте разпореждане.

Руската въздушна база в Провидения — южно от Беринговия пролив, предложи помощта си, но четирийсет минути след съобщението на танкера на мястото пристигнаха три самолета на спасителната служба на американските Военновъздушни сили и докладваха, че няма следи нито от оцелели, нито от самата платформа. Те благодариха на руснаците, но отклониха помощта им. Единият от самолетите мина ниско над танкера и поклати криле в знак на последно сбогом с „Торо“ и екипажа му.

— Обажда се 109-и на Военновъздушните сили — свърза се пилотът на самолета с танкера. — Моля да пуснете буй и сте свободни. Благодарим ви и честита Нова година. — Той рязко зави и се присъедини към формацията. Трите самолета се насочиха обратно за Бароу.

Водачът на леководолазите от предишната нощ наблюдаваше от мостика отдалечаващите се самолети през мощен бинокъл. Той не бе мръднал от това място през цялата нощ, наблюдавайки развитието на спасителната операция. След малко свали бинокъла. Над дясното му око вече имаше превръзка. Широк червен белег се спускаше от косата му до под брадата по дясната страна на лицето. Той кимна на капитана, напусна мостика и влезе в радиорубката, откъдето изпрати кратка радиограма:

Мисията завърши. Отпишете Торнли. Льо Кроа.