ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Отвъд езерцата, под високите клони на една пиниева горичка, се виждаше малка дървена къща: тънък дим се извиваше във въздуха. Шана забеляза следите от няколко коня, пришпори Джезабел покрай поляните през светло бистро поточе и после нагоре по склона до хижата.

Вратата бе широко отворена, сред куп прясно нацепени дърва лежеше един клон. Зад хижата дъсчена ограда обграждаше едно пасище, в което пасяха повече от дузина коне и всеки от тях спокойно можеше да се мери по грация и красота с нейния. Шана държеше здраво поводите в ръка, докато гледаше като омагьосана красотата на спокойната долина.

Тя неохотно се откъсна от бленуваната гледка, когато чу зад гърба си шумове — тогава видя Рурк, който тъкмо опираше дългоцевата си ловна пушка на един дънер. Той я доближи с усмивка и я смъкна от седлото.

— Как разбрахте, че съм тук?

Тя му се усмихна в пълните с обич очи, когато я постави на земята.

— Гейбриъл ми каза.

Той се наведе към нея и те си размениха дълга целувка за поздрав. Шана доволно въздъхна и се гушна в неговата къса кожена дреха, а ръцете му я обгърнаха. Но тогава, най-сетне, тя се сети отново какво я бе подтикнало да го търси.

— Палачът Хари е в Уилямсбърг — докладва тя, прегърна го и се отдръпна назад, за да може да го гледа в очите.

— Това копеле! — избоботи Рурк.

— Но какво да правим? — попита Шана угрижено.

Рурк я погали с кокалчетата на пръстите си по бузата.

Читать дальше

— Не се страхувайте, мила моя. И това ще преживеем.

Той я целуна още веднъж, после отстъпи крачка назад, повдигна глава и издаде мек, но пронизващ вик като сова. Шана откри движение сред храстите и секунди по-късно оттам излезе Джеремая.

И той носеше дълъг мускет и бе облечен като Рурк, в кожени панталони, дълга дреха и бяла ленена риза.

— Мистър Рурк — извика той и странна усмивка се усещаше в гласа му. — Трябва да закърпя една дупка в оградата, преди кобилите да са я открили. Ще се забавя малко.

С тези думи той взе един клон и се отдалечи бързо със странна тътреща се походка, а Шана би могла да се закълне, че след него повяваше кикот.

Рурк гледаше след Джеремая.

— Умно момче — каза той радостно, — винаги е готов да направи повече, отколкото е нужно.

Шана леко набърчи чело, между двамата се бе случило нещо, което й бе убягнало. Но какво значение имаше това, щом можеше да остане сама с Рурк?

Той повдигна леко полите й, така че да не опират във влажната трева.

— Ако искате да се разхождате тук, ще ви трябват панталони — каза той. — Оставете ме да се погрижа за Джезабел, преди да ни е избягала.

Шана повдигна поли и го последва. Той взе пред пасището поводите на кобилата, хвърли ги на седлото, после го освободи. Кобилата го следваше като дресирано куче, когато я поведе към оградата и я побутна вътре.