Междувременно долу в салона, в който се бе възцарило безпомощно мълчание, проеча внезапно гласът на Орлан Трейхърн.
— Ще ми обясни ли някой най-сетне какво става тук?
Питни не можа да се въздържи да не се изсмее, когато Рурк пристъпи към Орлан Трейхърн, застана мирно, поклони се и каза:
— Рурк Бошан на вашите услуги, сър!
— Рурк Бошан! — изрева Орлан.
Но робът не се бави повече, за да дава обяснения, а забърза след Шана. Трейхърн скочи и поиска да го последва, но болезнено си припомни, че засега имаше на разположение само един крак. Той си взе бастуна, заподскача на един крак по стълбата и изрева:
— Но как, по дяволите, тя е вдовица, щом вие сте Рурк Бошан?
Рурк му извика през рамо:
— Никога не е била вдовица! Аз ви измамих!
— По дяволите? Вие сега женени ли сте или не?
— Женени сме! — Рурк бе вече на половината на стълбите.
Орлан зарева още по-силно:
— Сигурен ли сте?
— Да, сър! — Рурк изчезна в дългия коридор, а Трейхърн, куцукайки, се върна в салона, бърчейки страшно чело. Той погледа обвинително Питни, който само сви рамене и си запали лулата. Орлан огледа всички, загледа втренчено в поразените лица на Бошанови, а най-поразено бе лицето на Гарланд. Тя имаше вид на момиченце, което не е съвсем сигурно дали току-що е направило нещо много глупаво или най-подходящото. После коремът на Трейхърн се разтресе, започна да се кикоти, после се разсмя с пълно гърло. Лека-полека по лицата на семейство Бошан се появи първата, колеблива усмивка. Орлан закуцука към Джордж и му подаде широката си ръка.
— Какво и да се случи още, сър, сигурно няма да скучаем!
Рурк завъртя дръжката, но вратата бе заключена.
— Шана — изкрещя той. — Ще ви обясня всичко!
— Изчезвайте! — скара му се тя презрително. — Направихте ме на глупачка пред всички!
— Шана! Отворете! — заблъска той по вратата.
— Изчезвайте!
— Шана? — Сега вече Рурк се ядоса и удари едно рамо на вратата, но тя бе така стабилна, както си я спомняше.
— Оставете ме на мира, лицемерна маймуно! — извика тя. — Намерете си някоя друга глупачка за шегичките.
— По дяволите, Шана! Мога да ви обясня всичко! Отворете най-сетне!
— Няма!
Рурк се засили и блъсна вратата с пълна сила.
Вратата наистина бе от як дъб, но ключалката не бе достатъчно стабилна за такъв удар. Вратата изпука и се разтвори широко с трясък, от стените се посипаха гипс и дървени трески. Долу в салона мисис Амелия угрижено положи ръка върху ръката на съпруга си, но той я потупа успокоително.
Рурк влезе през разбитата врата, хвърли един озадачен кос поглед на разрушението, което причини, но там където очакваше да види Шана, срещу му се изправи разгневената Хергъс.
— Мистър Рурк — изфуча тя.






