Разбира се, да регистрираш кола на седемнайсет години, е друга работа. За това ми трябва вашето разрешение.
Те го гледаха с удивление, смущение и — когато го видях, усетих, че стомахът ми се свива — нарастващ гняв. Въпреки либералните си възгледи и ангажираност с каузата на ратаите, потъпканите съпруги, самотните майки и прочие, те потискаха и командваха Арни. А той не се съпротивляваше.
— Едва ли има причина да разговаряш с майка си по този начин — каза Майкъл. Остави обратно киселото мляко, задържа ябълката и затвори бавно вратата на хладилника. — Твърде млад си, за да притежаваш кола.
— А Денис вече има — побърза да му напомни Арни.
— Майчице, колко е късно! — възкликнах аз. — Трябва да се прибирам! Аз…
— Възгледите за възпитанието на родителите на Денис коренно се различават от нашите — изрече Реджина Кънингам. Никога не бях чувал такава студенина в гласа й. Никога. — А ти нямаш право да решаваш сам, без да се посъветваш с баща ти и с мен за…
— Да се посъветвам с вас! — изведнъж изкрещя Арни и разля млякото си. Вените на шията му се изпъваха като въжета.
Реджина отстъпи крачка назад и зяпна от изненада. Готов бях да се басирам, че синът й — грозното пате — никога досега не се бе осмелил да й крещи. Майкъл изглеждаше не по-малко смаян. Започваха да проумяват онова, което вече бях разбрал — за пръв път в живота си Арни най-сетне бе намерил нещо, което истински желае. И Бог да е на помощ на всеки, който се изпречи на пътя му.
— Да се посъветвам с вас! Питах ви абсолютно за всичко! Но всичко се решаваше като на заседание на комитет и ако не искате да правя нещо, при гласуването губех с две към едно! Но този път няма да има заседание на проклетия комитет. Купих кола и… въпросът е приключен!
— Не, не е! — възкликна Реджина и стисна устни. Колкото и да е странно, вече не изглеждаше почти аристократка, а направо като кралица на Англия или на друга страна, въпреки джинсите и всичко останало. В момента Майкъл беше вън от играта. Изглеждаше объркан и нещастен като мен и за миг го съжалих — дори не можеше да си отиде вкъщи за вечеря и да се измъкне от цялата работа; той си беше вкъщи. Тук се разиграваше суровата борба за надмощие между старата и младата гвардия и изходът й щеше да се реши по обичайния начин — с излишна горчивина и ожесточение. Реджина очевидно беше готова на всичко, но не и съпругът й. Нямах желание да се забърквам в семеен скандал. Станах и се запътих към вратата.
— И ти му позволи да го направи? — попита Реджина и ме изгледа високомерно, като че ли никога не се бяхме смяли, не бяхме пекли сладкиши или не бяхме ходили на семейни пикници заедно. — Денис, изненадана съм от теб.
Това ме жилна.






