— Джони! Джони-Джий! Събуди се! — Клей го разтърси по-силно и не го остави на мира, докато хлапето не отвори очи и не го изгледа враждебно, но без капчица любопитство, присъщо на всяко човешко същество. Така гледаха кучетата, които не са видели нищо добро през живота си, и всеки път, когато Клей се взираше в тези очи, сърцето му се късаше.
Читать дальше
„Последна възможност — помисли си. — Наистина ли искаш, да го направиш? Шансът да успееш навярно е едно към десет“
Да, но и шансът да намери сина си бе изглеждал минимален. Едно на хиляда? На десет хиляди? От друга страна, щеше ли да издържи да гледа как момчето му расте, става юноша, после мъж, но продължава да спи в дрешника и да ходи по нужда в задния двор?
„Поне се опитахме да направим нещо“ — беше казала Алис Максуел.
Клей погледна дисплея. Цифрите 911 изпъкваха там, ярки и черни като предначертана съдба.
Клепачите на Джони отново натежаваха. Клей отново го разтърси, за да му попречи да заспи. В същото време палецът, на дясната му ръка натисна бутона „CALL“. Имаше време да преброи „Двайсет и едно, двайсет и две“, преди на дисплея да се появи надписът „СВЪРЗВАНЕ“. Когато това се случи, Клейтън Ридъл не се поколеба.
— Хей, Джони-Джий — изрече, — фон-фон за теб. — И долепи слушалката до ухото на сина си.
30 декември 2004 — 17 октомври 2005
Ловъл, Мейн
© 2006 Стивън Кинг
© 2006 Адриан Лазаровски, превод от английски
Stephen King
Cell, 2006
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
ИК „Плеяда“, 2006
Художник — Димитър Стоянов — ДИМО, 2006
Jacket desine by John Fulbrook III
Jacket illustration by Mark Stutzman






