Почти на всяка крачка Клей се натъкваше на подобна джаджа, но всички бяха стъпкани и смачкани, а някои бяха премазани до неузнаваемост и единственото, което бе останало от тях, бяха парченца натрошена пластмаса и стърчащи жички. Сякаш бяха отровни змии и хората гледаха да ги смажат, преди, отново да са ги ухапали.
Читать дальше
— Как се казваш, скъпа? — попита някаква дебелана, приближавайки се към тях. Бяха изтекли пет минути, откакто бяха слезли от моста, и Том им беше казал, че след още петнайсет ще стигнат до Сейлъм Стрийт, а от там ги делят само четири преки от къщата му. Добави, че котката му много ще се зарадва на гостите, и на лицето на Алис разцъфна бледо подобие на усмивка. Клей си каза, че така или иначе това е по-добре от никаква усмивка.
Девойката недоверчиво изгледа дебеланата, която се бе отделила от безмълвното шествие на бежанците — съкрушени сенки, помъкнали куфари, пазарски чанти и раници, и я наблюдаваше с явен интерес. Прошарената й коса бе накъдрена в някой скъпарски фризьорски салон, на носа й се мъдреха очила с бериловозелени рамки, носеше къса дрешка, която майка й навярно би нарекла „гъзовейка“. В едната си ръка носеше пазарска чанта, а в другата — книга.
Във вида й нямаше нищо заплашително и определено не беше от телефонните откачалки — откакто бяха напуснали „Атлантик Авеню Ин“, не бяха видели нито един от умопобърканите, — ала според Клей това не означаваше, че трябва да отслабят бдителността си. Да бъдат заговорени от някоя лелка, сякаш се бяха срещнали на следобеден чай в нечия градина, не изглеждаше съвсем нормално. Но пък кое ли бе нормално при създалите се обстоятелства? Погледна едрата жена със зелени очила.
— Алис? — подхвърли колебливо момичето, когато Клей вече си мислеше, че няма да каже нищо. Говореше като дете, опитващо се да отговори на въпрос, в който има уловка. — Казвам се Алис Максуел ли?
— Алис — повтори непознатата и мило се усмихна — усмивката идеално си пасваше с дружелюбното й изражение. — Чудесно име. Означава „благословена от Господа“.
— Всъщност, госпожо, означава „с кралско потекло“ или „с благороден произход“ — намеси се Том. — Извинете, но ще тръгваме. Момичето изгуби майка си днес.
— Всички изгубихме по някой скъп за нас човек, нали, Алис? — рече пълната жена, без да погледне Том. Закрачи редом с девойката, фризираните й къдрици се полюшваха при всяка крачка. Клей забеляза, че Алис гледа непознатата със смесица от смущение и интерес. Хората около тях се тътреха с клюмнали глави като безплътни привидения, блуждаещи в мрака. Той се огледа, ала отново не видя нито един тийнейджър освен Алис. Нямаше подрастващи, защото повечето от тях имаха мобилни телефони — като Русокосата фея пред камиона за сладолед.






