Едрата дама тихичко се изсмя, но в очите й проблеснаха сълзи.
— Повереничка! Чувала съм много определения за това, но никога нещо подобно! Сякаш не знам какво искат мъже като вас от нежно момиче като това, особено в такива времена. „Те не ще се покаят и не ще се откажат нито от блудството, нито от разврата.“
— Млъкнете! — прекъсна я Том, — ако не искате да ви ударя и аз. И за разлика от приятеля ми, който според мен е имал щастието да не е расъл в обкръжението на религиозни фанатици и поради тази причина не вижда истинската ви същност, аз няма да отдръпна ръката си в последния момент. Ето, предупреждавам ви честно и открито — само още една дума и ще ви ударя. — Размаха юмрука си пред очите й и макар Клей вече да бе убеден, че по принцип Том е образован и цивилизован човек, който не се изживява като бияч, не можа да потисне тревожното си усещане при вида на малкия стегнат юмрук. Стори му се, че съзира предзнаменование за настъпващата епоха.
Облегнатата на стълба жена безмълвно се взираше в тях. Едра сълза се стече по напудрената й буза.
Читать дальше
— Достатъчно, Том, да тръгваме — каза Алис. — Нищо ми няма.
Мъжът с костюма от туид пусна чантата на жената в скута й. Клей дори не бе разбрал, че приятелят му я е взел. Сетне Том взе Библията от Алис, вдигна едната ръка на едрата дама и пъхна черната книга между отрупаните й с пръстени пръсти. Тъкмо бе направил една крачка обаче, когато се спря и отново се обърна към жената.
— Стига, хайде да вървим — подкани го Клей.
Ала мустакатият не му обърна внимание. Наведе се към очилатата дама и опря ръце на коленете си. Клей си каза, че двамата изглеждат като пародия на някоя от ранните илюстрации към романите на Чарлс Дикенс.
— Един съвет от мен, сестро — започна Том. — Полицията вече няма да те закриля както преди, когато с твоите самодоволни приятелчета устройвахте демонстрации пред центровете за семейно планиране или клиниката „Емили Каткарт“ в Уолдъм.
— Този бардак на абортите! — процеди жената и вдигна Библията, сякаш да се предпази от евентуален удар.
Том не я удари, само мрачно се усмихна:
— Не знам за Бокала на безумието, но тук определено има Beaucoup безумци, за да натворят куп ужасни неща. Да бъда ли пределно ясен? Лъвовете са излезли от клетките си и навярно скоро ще разбереш, че най-напред ще изядат устатите християни. Приеми, че от три часа днес си лишена от правото си на свобода на словото. — Той погледна Алис и Клей, горната му устна лекичко потрепваше. — Ще тръгваме ли?
— Да — отвърна Клей.
— Уха! — възкликна девойката, когато отново тръгнаха към Сейлъм Стрийт, оставяйки зад гърба си „Мистър Биг — алкохол на най-ниски цени“. — Наистина ли си израсъл с някоя като нея?
— Майка ми и двете ми лели бяха същите — въздъхна Том.






