Джоан сграбчи слугинята за ръкава и я извлече от стаята.
Джудит гореше в треска. Сънищата й бяха страшни. Измъчваха я объркани картини, тя се мяташе безсилно по възглавниците и стенеше задавено.
По някое време заспа от изтощение и кошмарите изчезнаха. А после чу гласа на Гевин и усети ръката му на челото си.
— Слава Богу! Треската отмина. Температурата е спаднала. Благодаря ти, Господи! — Ръката му отново помилва челото й.
— Как се чувстваш, Джудит?
— Не ме докосвай! Махни се оттук! — прошепна изтощено тя. Гевин кимна и устните му се опънаха в тънка линия.
В този момент вратата се отвори. Влезе Стивън. Като видя, че снаха му се е събудила, лицето му се отпусна. Той се втурна към леглото, грабна ръката на Джудит и я поднесе към устните си.
— Слава на Бога! Толкова ни беше страх за теб…
Джудит го погледна с насълзени очи.
— Момче ли беше? — попита едва чуто тя.
Стивън кимна и преглътна мъчително.
Тялото й се разтърси от силни ридания. Гевин седеше до нея с наведена глава и увиснали рамене. Стивън не можеше да каже кой от двамата е по-отчаян.
Гевин никога не беше виждал жена си да плаче така горчиво. Но най-мъчителното беше, че тя не търсеше утеха при него.
— Не бива да се вълнуваш, скъпа моя. Трябва да почиваш — укори я нежно Стивън. — Беше много болна.
— Откога съм така?
— От три дни. Треската беше ужасна.
Джудит изхълца още няколко пъти, после вдигна глава и изгледа учудено девера си.
— О, Стивън, та ти трябваше отдавна да си заминал! Какво стана със сватбата ти?
Стивън направи опит да се усмихне.
— Закъснях, вярно е. Венчавката трябваше да се състои тази сутрин.
— Господи… Изпрати ли поне вест, че ще закъснееш? — попита развълнувано тя.
Стивън поклати глава.
— Честно казано, забравих. Всички мислехме само за теб. Знаеш ли колко близо беше до смъртта!
Джудит се чувстваше невероятно слаба и безпомощна.
— Но сега вече ще тръгнеш, нали? — попита с надежда тя.
— Щом треската ти е попреминала, мога да тръгна по-спокойно.
— Да, обещай ми! Не искам и твоят брак да започне като моят. Искам да бъдеш по-щастлив от мен.
Стивън хвърли бърз поглед към брат си. Лицето на Гевин беше като каменна маска.
— Заповядал съм да оседлаят коня ми. Тръгвам най-късно след час.
Джудит кимна и затвори очи. Само след минута заспа. Гевин я погледна и се надигна тежко.
— За съжаление и аз забравих сватбата ти…
— Тя продължава ли да ти се сърди? — попита меко Стивън.
Гевин кимна мрачно.
— Не може да ме понася.
— Поговори с нея. Разкажи й как се чувстваш. Кажи й истината за Лилиан Чатауърт. Тя ще ти повярва.
Стивън прегърна брат си и Гевин се постара да се усмихне.
— До Коледа. Трябва да ни дойдете на гости, за да ни представиш съпругата си.
— Разбира се. Нали ще поговориш за всичко с Джудит?
— Ще почакам да оздравее.
Когато Джудит се събуди, в стаята беше тъмно.






