ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Джоан сграбчи слугинята за ръкава и я извлече от стаята.

Джудит гореше в треска. Сънищата й бяха страшни. Измъчваха я объркани картини, тя се мяташе безсилно по възглавниците и стенеше задавено.

По някое време заспа от изтощение и кошмарите изчезнаха. А после чу гласа на Гевин и усети ръката му на челото си.

— Слава Богу! Треската отмина. Температурата е спаднала. Благодаря ти, Господи! — Ръката му отново помилва челото й.

— Как се чувстваш, Джудит?

— Не ме докосвай! Махни се оттук! — прошепна изтощено тя. Гевин кимна и устните му се опънаха в тънка линия.

В този момент вратата се отвори. Влезе Стивън. Като видя, че снаха му се е събудила, лицето му се отпусна. Той се втурна към леглото, грабна ръката на Джудит и я поднесе към устните си.

— Слава на Бога! Толкова ни беше страх за теб…

Джудит го погледна с насълзени очи.

— Момче ли беше? — попита едва чуто тя.

Стивън кимна и преглътна мъчително.

Тялото й се разтърси от силни ридания. Гевин седеше до нея с наведена глава и увиснали рамене. Стивън не можеше да каже кой от двамата е по-отчаян.

Гевин никога не беше виждал жена си да плаче така горчиво. Но най-мъчителното беше, че тя не търсеше утеха при него.

— Не бива да се вълнуваш, скъпа моя. Трябва да почиваш — укори я нежно Стивън. — Беше много болна.

— Откога съм така?

— От три дни. Треската беше ужасна.

Джудит изхълца още няколко пъти, после вдигна глава и изгледа учудено девера си.

— О, Стивън, та ти трябваше отдавна да си заминал! Какво стана със сватбата ти?

Стивън направи опит да се усмихне.

— Закъснях, вярно е. Венчавката трябваше да се състои тази сутрин.

— Господи… Изпрати ли поне вест, че ще закъснееш? — попита развълнувано тя.

Стивън поклати глава.

— Честно казано, забравих. Всички мислехме само за теб. Знаеш ли колко близо беше до смъртта!

Джудит се чувстваше невероятно слаба и безпомощна.

— Но сега вече ще тръгнеш, нали? — попита с надежда тя.

— Щом треската ти е попреминала, мога да тръгна по-спокойно.

— Да, обещай ми! Не искам и твоят брак да започне като моят. Искам да бъдеш по-щастлив от мен.

Стивън хвърли бърз поглед към брат си. Лицето на Гевин беше като каменна маска.

— Заповядал съм да оседлаят коня ми. Тръгвам най-късно след час.

Джудит кимна и затвори очи. Само след минута заспа. Гевин я погледна и се надигна тежко.

— За съжаление и аз забравих сватбата ти…

— Тя продължава ли да ти се сърди? — попита меко Стивън.

Гевин кимна мрачно.

— Не може да ме понася.

— Поговори с нея. Разкажи й как се чувстваш. Кажи й истината за Лилиан Чатауърт. Тя ще ти повярва.

Стивън прегърна брат си и Гевин се постара да се усмихне.

— До Коледа. Трябва да ни дойдете на гости, за да ни представиш съпругата си.

— Разбира се. Нали ще поговориш за всичко с Джудит?

— Ще почакам да оздравее.

Когато Джудит се събуди, в стаята беше тъмно.