ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Джоан се беше свила на сламеника си до вратата и спеше. Джудит се чувстваше по-силна, дори изпита глад.

— Джоан! — повика тихо тя.

Прислужницата скочи на крака и се втурна към леглото. На лицето й грееше усмивка.

— Лорд Гевин каза, че се чувствате по-добре, а аз не му повярвах.

— Дай ми да пия — помоли Джудит. Устата й беше пресъхнала.

Джоан отиде да донесе каната. Тъкмо подаде чашата на господарката си, когато вратата се отвори. Гевин влезе с табла, на която имаше ядене.

— Не искам да го виждам! — прошепна безсилно Джудит.

— Излез! — заповяда Гевин на слугинята.

Джоан остави чашата до леглото и побърза да изпълни заповедта. Гевин остави таблата на масичката.

Читать дальше

— По-добре ли си?

Джудит го погледна злобно.

— Донесох ти бульон. Сигурно умираш от глад.

— Няма да приема нищо от теб. Няма да ям, нито ще търпя компанията ти.

Гевин не губеше търпение.

— Ще поговорим за всичко, когато оздравееш.

— Да не мислиш, че ще се променя? Времето няма да ми върне нито доверието към теб, нито загубеното бебе. Никога няма да го държа в прегръдката си, да гледам в очичките му…

— Аз също страдам от загубата, Джудит. Това дете беше и мое.

— О, значи междувременно си узнал всичко? Да не искаш да изпитвам съчувствие към теб? Или пак се преструваш?

— Не, Джудит. Искам само да ме изслушаш. Ще ти кажа всичко.

— Да те изслушам? А ти чувал ли си ме някога? Вместо да се вслушаш в думите ми, избухваше в луд гняв и почваше да ме ругаеш. Непрекъснато ме сравняваше с онази, другата!

— Джудит! — Гевин посегна към ръката й.

— Не ме докосвай! Отвращавам се от теб!

Очите му потъмняха от гняв.

— Ще говоря, а ти не ме слушай, ако искаш! Ти беше права да ме обвиняваш. Аз допуснах Лилиан да ме заслепи и упорито отказвах да видя грешките й. Виждах я такава, каквато исках да бъде.

Джудит не каза нито дума повече. Гевин напразно се опитваше да разбере какво ставаше в главата й.

— Започнах да проумявам глупостта си, когато разбрах, че те обичам. Отначало се борех срещу тази любов. Бях твърдо убеден, че сърцето ми принадлежи завинаги на Лилиан. Сега знам, че съм сгрешил. Обичам само теб. Обичам те отдавна. Знам, че и ти ме обичаш!

Лицето й остана твърдо.

— И какво? — попита тихо тя. — Да не би да очакваш, че сега ще се разплача и ще падна в обятията ти? Ти отиде в леглото на онази жена и твоето мръсна похот уби детето ми.

— Не съм отишъл доброволно в леглото й! — изкрещя вбесено Гевин. Търпението му беше на изчерпване. — Лилиан ти е погодила този мръсен номер. Бях пил много и главата ми беше замаяна. Можеха да ме сложат в леглото с дива котка и пак нямаше да разбера какво става.

Усмивката й беше студена.

— И хареса ли ти дивата котка?

Гевин се ядоса още повече.

— Аз се опитвам да ти обясня, но ти не ме чуваш! Казах, че те обичам! Какво друго да направя?

— Ти нищо не разбираш.