ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Не ме е грижа обичаш ли ме или не. Твоята любов няма стойност за мен. Ти я даваш на всяка жена, която я поиска. Само преди дни бях готова да дам живота си, за да чуя това признание от устата ти. Очевидно трябваше да загубя детето си, за да се вразумя.

Гевин се отпусна на едно столче и я погледна с безкрайна болка.

— Значи ти няма да ми простиш… Разбирам те. Имаш право да се сърдиш…

— Аз не се сърдя. И не те мразя. Просто не мога да живея повече с теб. Ще помоля краля да разтрогне брака ни. Ще получиш половината от земите на Рейвдаун и… — Тя млъкна безсилно.

Гевин скочи като ужилен.

— Ще ти изпратя Джоан. Трябва да хапнеш нещо — заяви кратко той и излезе от стаята.

Джудит не се помръдна. Чувстваше се празна и безчувствена. Как да му повярва, че я обича, след като непрекъснато го виждаше в леглото с другата?

Джудит остана в леглото още три дни. Спеше много и не приемаше никакви посетители.

На четвъртия ден Джоан събуди господарката си и отметна завивката.

— Крайно време е да станете. Чака ви много работа.

Тя и донесе разкошен халат от сиво кадифе, подплатен с хермелин.

— Но аз не искам да стана — промърмори недоволно Джудит и се обърна на другата страна.

Джоан остана неумолима.

— Трябва най-после да се раздвижите!

Джудит беше твърде слаба, за да й се противопостави. Уви се в топлия халат и Джоан я отведе до прозореца. Свежият утринен въздух беше много приятен и й се отрази добре. Тя дишаше с пълни гърди и се наслаждаваше на великолепната гледка. Много дами и господа бяха излезли на ранна разходка. Далече от тях Гевин седеше самотен на една пейка.

Той беше обикнал това скрито кътче, където можеше да се остане незабелязан и да размишлява. Тази сутрин обаче бе прекъснат от добре познат глас и се обърна сърдито.

— Как смееш! — изфуча разярено той и усмивката застина на устните на Лилиан.

— Моля те, нека да ти обясня…

— Няма какво да ми обясняваш!

Лилиан се извърна и вдигна ръка към очите си. Когато отново погледна любимия си, беше успяла да се разплаче.

— Направих го само заради теб. Толкова много те обичам…

— Не искам да чуя нито дума за любов! Съмнявам се, че знаеш какво означава това чувство. Говорих със слугинята, която си подкупила. Планът ти е дяволски хитър, признавам…

Читать дальше

— О, Гевин, аз…

Той я сграбчи за рамото и я разтърси грубо.

— Ти уби детето ми! Поне това не те ли развълнува? Джудит едва не умря, и пак заради теб! — Той я блъсна и се обърна, за да не я гледа. — Би трябвало да те изправя пред съда, но съзнавам, че ще посрамя колкото теб, толкова и себе си. Не мога да си простя, че бях такъв глупак. Едва сега проумях дяволския ти характер!

Лилиан се хвърли да му издере очите, но Гевин не се помръдна. Тя изплака отчаяно и избяга от градината.