ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В следващия миг някой я сграбчи за рамото и я дръпна настрана. Тя политна към едно дърво и пред очите й притъмня. Когато се овладя и се огледа, Алън лежеше на земята и от устната му капеше кръв. Гевин стоеше заплашително над падналия, готов повторно да се нахвърли върху съперника си.

Джудит се втурна да помогне на Алън.

— Не го докосвай, Гевин!

Той я бутна настрана.

— Как смеете да се доближавате до жена ми! Заслужавате да ви убия! — изфуча вбесено той.

Алън се изправи и ръката му се стрелна към меча. В погледа му имаше омраза. Джудит се хвърли между двамата мъже.

— Защо искаш да се биеш за мен, след като заяви, че повече не ме искаш? — попита гневно тя.

Погледът на Гевин потъмня още повече.

— Какви ги говориш? Ти поиска развод, не аз!

— Ти ми даде достатъчно основания за тази стъпка! — отговори злобно тя. — През целия ни брак се караше с мен и ме ругаеше, докато аз бях готова да ти дам любовта си.

— Ти никога не ми предложи любов — отговори с болка той и лицето му се отпусна.

Джудит го погледна втренчено.

— Гевин, откакто съм омъжена за теб, не правя нищо друго. Опитвам се да ти бъда добра съпруга. А ти искаше само нея и мислеше само за нея! — Тя сведе глава, за да скрие сълзите си.

Гевин направи крачка към нея, но спря и отново се обърна към Алън с горящ от омраза поглед. Джудит усети напрежението между двамата и побърза да се намеси.

— Ако му сториш нещо, ще съжаляваш! — проговори предупредително тя.

Гевин смръщи чело, после изведнъж се усмихна.

— А аз бях повярвал, че моята Джудит е изчезнала — промълви меко той. — Сега се оказва, че тя просто е играла друга роля.

Читать дальше

Алън се закашля, за да скрие смеха си. Джудит изпъна рамене и се обърна да си върви. Не понасяше мъжете да й се надсмиват.

Гевин я проследи с поглед, не знаейки към кого да се обърне. Искаше да получи удовлетворение от Алън Феърфакс, но много повече искаше да прегърне жена си. Направи второто.

Алън видя как съперникът му се втурна към жена си и я заключи в обятията си и въздъхна завистливо. Остави двамата сами и се запъти бавно към двореца.

— Ако не престанеш да се съпротивляваш, ще те отнеса да онова дърво и ще те кача на най-високия клон, за да молиш за милост! — заплаши Гевин.

При тази ужасна представа Джудит утихна. Гевин я притисна до себе си и се отпусна на затоплената земя.

— Е, така е по-добре — промърмори той. — А сега ме изслушай. Нямам намерение да ставам за посмешище на краля и на целия двор заради теб!

— Все пак се позабавлява добре, нали! — изфуча сърдито тя.

— Сигурна ли си? А ти? На теб хареса ли ти?

Джудит поклати глава.

— Не. Но вината не беше моя.

— Вярно е. Ти не си виновна за нищо. Но аз ти казах, че те обичам. Дори те помолих за прошка!

Тя щеше да избухне, но той сложи пръст на устните й.

— Нямам намерение да се карам с теб.