ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Устата му затвори нейната с дива целувка. Ръцете му се плъзгаха грубо по тялото й и кръвта й закипя от възбуда. Ръцете й обвиха шията му, тялото й се устреми към неговото. Изведнъж Гевин я пусна, отдалечи я от себе си и я погледна право в очите.

— Няма ли най-после да разбереш, че не можеш да се освободиш от мен! Кога най-сетне ще признаеш, че аз съм мъжът, който ти е нужен? Ако проумееш това, ела при мен. Може би ще се съглася да те взема. — След тези думи той й обърна гръб и бързо излезе от стаята.

Джоан, която стоеше до вратата, го изгледа с възхищение. После се усмихна на себе си и отиде при господарката си.

— Как смее да се отнася така с мен! — Лицето на Джудит пламтеше. — Какво ме гледаш? — изфуча сърдито тя.

— Вие се заблуждавате дълбоко, господарке. Този мъж ви обича и ви го каза. Защо не го чухте? Аз бях винаги на ваша страна, но сега виждам, че грешите, и не мога да не ви го кажа.

— Ами онази жена… — прошепна задавено Джудит.

— Трябва да му простите. Той е вярвал, че я обича. Сега обича само вас, и то с цялото си сърце. Не бива да поставяте твърде високи изисквания.

— Ами бебето! — изплака отчаяно Джудит.

— Вече знаете, че онази дяволска жена е измислила всичко. Защо държите него отговорен?

Джудит не можа да отговори. Загубата на детето я беше потресла.

Може би просто търся виновник?

— запита се с болка тя.

И цялата ми ярост се е съсредоточила върху Гевин.

— Той призна, че ви обича — напомни й с усмивка прислужницата.

— Ти защо подслушваш на вратите! — изсъска ядно Джудит.

— Защото искам да знам какво става с хората, които обичам. Той ви обича, вие също го обичате, какво повече искате!

— Аз… не знам.

— Трябва да се сдобрите със съпруга си. Защо не престанете да се карате с него? Защо не си направите второ бебе?

Джудит се усмихна през сълзи.

— Може би той наистина ме обича, но сега е побеснял от гняв. Как да отида при него и да му кажа, че не искам развод и че… че го…

Джоан избухна в смях.

— Думите просто не искат да излязат от устата ви, нали? Вие го обичате!

Джудит кимна.

— Да, обичам го. И какво да правя сега? — Видът й беше толкова нещастен, че Джоан се трогна.

— Аз ще ви дам добър съвет. Само след няколко дни лорд Гевин ще падне в краката ви, ще видите.

Джудит се усмихна измъчено.

— Никога не съм преживявала това. Сигурно ще бъде прекрасно…

Новината, че лейди Джудит Аскот е помолила краля да разтрогне брака й, се разнесе светкавично в двора. Ала никой не подозираше за плана, който бе замислила Джоан.

Имаше само една възможност да укротят гнева на Гевин. Джудит трябваше да го накара да ревнува. Ако отидеше при него, той щеше да повярва, че я е покорил. А гордостта й не допускаше това.

Алън Феърфакс изяви готовност да й помогне.