Читать дальше
Джудит и Алън Феърфакс оставиха зад себе си шума и бъркотията на кралския двор и се запътиха към гората, разположена извън стените на замъка. Разходката беше дълга и двамата й се наслаждаваха.
Следобедът мина прекрасно. Джудит слушаше с усмивка комплиментите на рицаря и отново и отново осъзнаваше колко малко мъже е познавала през живота си.
Алън беше приятен събеседник. Двамата се смееха и бъбреха и времето минаваше бързо.
Когато слънцето наближи хоризонта, Алън се надигна и заговори със съжаление:
— Време е да се връщаме. Жалко е, че тази великолепна разходка трябва да свърши.
— Аз също прекарах много приятен следобед. Освен това се радвам, че се отдалечихме от двора. Вечните им клюки и интриги са непоносими.
— Трябва да се чувствате поласкана, че се погрижихте за толкова много приказки. От години не е имало такива интересни събития.
Джудит избухна в смях.
— Не бъдете жесток с мен! Не ми говорете за миналото. — Тя го улови под ръка и го погледна с усмивка.
— Аха! — изсъска яден женски глас зад гърба й. — Ето къде сте се скрили!
Джудит се обърна стреснато и срещна горящия от омраза поглед на Лилиан.
— Той ще бъде мой! — изфуча жената и пристъпи към съперницата си. — Скоро ще ти се насити и ще се върне при мен.
Джудит видя безумния блясък в сините очи на Лилиан и се уплаши. Забравила всяка предпазливост, жената се хилеше коварно и показваше неправилните зъби, които иначе така умело криеше.
Алън се хвърли между двете жени.
— Вървете си! — заповяда той на Лилиан.
— Сега пък се криеш зад новия си любовник! — изкрещя вбесено тя. — Сигурно нямаш търпение да получиш развод! Още отсега се забавляваш с него!
Алън пристъпи към нея и впи пръсти в рамото й.
— Ако не се махнете веднага оттук, ще си имате работа е мен. Търпението ми е на изчерпване.
Лилиан го изгледа унищожително, но не посмя да възрази. Врътна се и се отдалечи с гордо вдигната глава. Джудит се загледа замислено след нея.
— Изглеждате уплашена — прошепна съчувствено Алън.
— Прав сте — отговори с въздишка тя. — Тази жена е способна на всичко. Винаги когато я гледам, ме обзема някакво странно предчувствие за беда. И в същото време изпитвам съжаление към нея, макар да ми е неприятелка.
— Не бъдете толкова великодушна. Спомнете си какво ви стори тази жена. — Алън направи още една крачка към Джудит. Беше замаян от красотата й. Златната коса блестеше на фона на залеза, а невероятните й очи го влудяваха.
Той улови нежно брадичката й и вдигна лицето й към своето. Устните му намериха нейните.
— Вие сте прекрасна жена, Джудит. — Целувката му стана по-настойчива.
Джудит беше изненадана. Не се отврати от целувката на Алън, не я намери безсрамна, но и не се развълнува. — Прие я, без да усети огъня, който пламваше в тялото й при целувките на Гевин.






