ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Читать дальше

Джудит и Алън Феърфакс оставиха зад себе си шума и бъркотията на кралския двор и се запътиха към гората, разположена извън стените на замъка. Разходката беше дълга и двамата й се наслаждаваха.

Следобедът мина прекрасно. Джудит слушаше с усмивка комплиментите на рицаря и отново и отново осъзнаваше колко малко мъже е познавала през живота си.

Алън беше приятен събеседник. Двамата се смееха и бъбреха и времето минаваше бързо.

Когато слънцето наближи хоризонта, Алън се надигна и заговори със съжаление:

— Време е да се връщаме. Жалко е, че тази великолепна разходка трябва да свърши.

— Аз също прекарах много приятен следобед. Освен това се радвам, че се отдалечихме от двора. Вечните им клюки и интриги са непоносими.

— Трябва да се чувствате поласкана, че се погрижихте за толкова много приказки. От години не е имало такива интересни събития.

Джудит избухна в смях.

— Не бъдете жесток с мен! Не ми говорете за миналото. — Тя го улови под ръка и го погледна с усмивка.

— Аха! — изсъска яден женски глас зад гърба й. — Ето къде сте се скрили!

Джудит се обърна стреснато и срещна горящия от омраза поглед на Лилиан.

— Той ще бъде мой! — изфуча жената и пристъпи към съперницата си. — Скоро ще ти се насити и ще се върне при мен.

Джудит видя безумния блясък в сините очи на Лилиан и се уплаши. Забравила всяка предпазливост, жената се хилеше коварно и показваше неправилните зъби, които иначе така умело криеше.

Алън се хвърли между двете жени.

— Вървете си! — заповяда той на Лилиан.

— Сега пък се криеш зад новия си любовник! — изкрещя вбесено тя. — Сигурно нямаш търпение да получиш развод! Още отсега се забавляваш с него!

Алън пристъпи към нея и впи пръсти в рамото й.

— Ако не се махнете веднага оттук, ще си имате работа е мен. Търпението ми е на изчерпване.

Лилиан го изгледа унищожително, но не посмя да възрази. Врътна се и се отдалечи с гордо вдигната глава. Джудит се загледа замислено след нея.

— Изглеждате уплашена — прошепна съчувствено Алън.

— Прав сте — отговори с въздишка тя. — Тази жена е способна на всичко. Винаги когато я гледам, ме обзема някакво странно предчувствие за беда. И в същото време изпитвам съжаление към нея, макар да ми е неприятелка.

— Не бъдете толкова великодушна. Спомнете си какво ви стори тази жена. — Алън направи още една крачка към Джудит. Беше замаян от красотата й. Златната коса блестеше на фона на залеза, а невероятните й очи го влудяваха.

Той улови нежно брадичката й и вдигна лицето й към своето. Устните му намериха нейните.

— Вие сте прекрасна жена, Джудит. — Целувката му стана по-настойчива.

Джудит беше изненадана. Не се отврати от целувката на Алън, не я намери безсрамна, но и не се развълнува. — Прие я, без да усети огъня, който пламваше в тялото й при целувките на Гевин.