Само той се сети, че днес е годежът. Нямаше как, трябваше ми заместник, затова се лиших от помощта му долу в селото. — Гевин се приведе напред, за да оголи гърба си. Главата му беше извърната настрана.
Рейн едва не се задави с парче хляб.
— Какво… какво си направил?
— Изпратих Майлс като мой заместник при семейство Рейвдаун, за да вземе участие в тържеството по случай годежа — повтори спокойно Гевин.
— Ти да не си полудял? — изкрещя брат му. — Това не е сделка с коне, това е бъдещата ти жена!
Читать дальше
Гевин го погледна с безизразно лице.
— Знам. Няма нужда да ме укоряваш. Ако не беше жена, нямаше да ме карат да се женя за нея.
— Принудили са те, значи? — попита ехидно Рейн и се облегна назад. Беше му ясно как се чувства големият му брат. Докато останалите трима можеха да обикалят цялата страна, да посещават роднини и приятели, дори да направят пътуване към Светите места, той беше длъжен да стои тук и да управлява земите им.
Гевин беше на двадесет и седем години и през изминалите единадесет почти не се беше отделял от къщи — с изключение на кратката си военна служба в разбунтуваната Шотландия.
— Джудит Рейвдаун е лейди, Гевин — проговори спокойно Рейн. — Научили са я да очаква от всеки мъж учтивост и уважение. Трябваше лично да отидеш при нея и да й кажеш, че желаеш да я вземеш за жена.
Гевин протегна ръка, за да може момичето да я измие. Предницата на грубата й вълнена рокля се беше намокрила и очертаваше примамливо пълните и гърди. Той й се усмихна и задържа погледа й. И слабините му се надигна желание.
Той се намръщи и се обърна към брат си.
— Но аз изобщо не искам да се оженя за нея. Не вярвам да е толкова наивна да мисли, че я вземам за жена заради красотата й. Всички знаят, че го правя само заради богатството й.
— Никога не бива да казваш това! Трябва да я ухажваш и…
Гевин се изправи и остана така, докато момичето се покачи на едно столче и изля върху главата му няколко кофи топла вода, за да измие сапуна.
— Тя ще стане моя жена — заяви равнодушно той. — Ще прави, каквото й казвам. Познавам достатъчно високопоставени дами. Знам какви са. Те седят в покоите си, шият и плетат и непрекъснато бъбрят. Ядат плодове, потопени в мед, и стават непоносимо дебели. Повечето са глупави, мързеливи и на всичкото отгоре ужасно разглезени, защото са свикнали всички да им угаждат. Ще дам на жена си игли и конци и тя ще бъде доволна.
Рейн го гледаше, без да помръдне. Той беше обиколил цялата страна и познаваше много жени. Повечето наистина отговаряха на описанието на Гевин. Имаше обаче и дами, които бяха умни и темпераментни, които даваха на мъжете си любов и подкрепа.
— Ами ако и тя иска да участва в управлението на имотите ни?
Гевин излезе от ведрото и взе меката памучна кърпа, която момичето беше затоплило пред огъня.






