ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Само той се сети, че днес е годежът. Нямаше как, трябваше ми заместник, затова се лиших от помощта му долу в селото. — Гевин се приведе напред, за да оголи гърба си. Главата му беше извърната настрана.

Рейн едва не се задави с парче хляб.

— Какво… какво си направил?

— Изпратих Майлс като мой заместник при семейство Рейвдаун, за да вземе участие в тържеството по случай годежа — повтори спокойно Гевин.

— Ти да не си полудял? — изкрещя брат му. — Това не е сделка с коне, това е бъдещата ти жена!

Читать дальше

Гевин го погледна с безизразно лице.

— Знам. Няма нужда да ме укоряваш. Ако не беше жена, нямаше да ме карат да се женя за нея.

— Принудили са те, значи? — попита ехидно Рейн и се облегна назад. Беше му ясно как се чувства големият му брат. Докато останалите трима можеха да обикалят цялата страна, да посещават роднини и приятели, дори да направят пътуване към Светите места, той беше длъжен да стои тук и да управлява земите им.

Гевин беше на двадесет и седем години и през изминалите единадесет почти не се беше отделял от къщи — с изключение на кратката си военна служба в разбунтуваната Шотландия.

— Джудит Рейвдаун е лейди, Гевин — проговори спокойно Рейн. — Научили са я да очаква от всеки мъж учтивост и уважение. Трябваше лично да отидеш при нея и да й кажеш, че желаеш да я вземеш за жена.

Гевин протегна ръка, за да може момичето да я измие. Предницата на грубата й вълнена рокля се беше намокрила и очертаваше примамливо пълните и гърди. Той й се усмихна и задържа погледа й. И слабините му се надигна желание.

Той се намръщи и се обърна към брат си.

— Но аз изобщо не искам да се оженя за нея. Не вярвам да е толкова наивна да мисли, че я вземам за жена заради красотата й. Всички знаят, че го правя само заради богатството й.

— Никога не бива да казваш това! Трябва да я ухажваш и…

Гевин се изправи и остана така, докато момичето се покачи на едно столче и изля върху главата му няколко кофи топла вода, за да измие сапуна.

— Тя ще стане моя жена — заяви равнодушно той. — Ще прави, каквото й казвам. Познавам достатъчно високопоставени дами. Знам какви са. Те седят в покоите си, шият и плетат и непрекъснато бъбрят. Ядат плодове, потопени в мед, и стават непоносимо дебели. Повечето са глупави, мързеливи и на всичкото отгоре ужасно разглезени, защото са свикнали всички да им угаждат. Ще дам на жена си игли и конци и тя ще бъде доволна.

Рейн го гледаше, без да помръдне. Той беше обиколил цялата страна и познаваше много жени. Повечето наистина отговаряха на описанието на Гевин. Имаше обаче и дами, които бяха умни и темпераментни, които даваха на мъжете си любов и подкрепа.

— Ами ако и тя иска да участва в управлението на имотите ни?

Гевин излезе от ведрото и взе меката памучна кърпа, която момичето беше затоплило пред огъня.