ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Нали знаеш какво очаква той и…

Майлс не го остави да довърши. Лицето му беше сериозно, ала погледът му блестеше от възхищение. Бъдещата му снаха беше наистина прекрасна.

— Ще му се отрази много добре, ако поне веднъж му се наложи да признае грешката си — проговори решително той.

Рейн разбра и се ухили. Знаеше, че понякога Гевин е ненужно строг с най-младия брат, и разбираше желанието на Майлс да си отмъсти.

— Само като си помисля, че ми предложи да се оженя за нея вместо него, и ми иде да си зашлевя шамар. Кълна ти се, ако я бях видял преди това, щях да се боря за нея с всички сили. Мислиш ли, че вече е много късно?

Майлс му отговори нещо, но Рейн не чу нито дума. Мислите му бяха при Джудит. Един-единствен поглед в дълбоките златнокафяви очи бе замаял главата му.

Докато стоеше пред нея, той не беше в състояние да промълви и една дума. Само я гледаше с нарастващо възхищение. Младата дама не се кискаше нервно като другите, нито беше плаха и покорна. Тя стоеше неподвижно пред двамата непознати мъже и ги гледаше със спокойно очакване.

Майлс трябваше да го смушка, за да заговори, фантазията на Рейн вече работеше на пълни обороти и рисуваше в съзнанието му невероятни картини: как качва Джудит на гърба на врания си кон и я отвежда някъде много далеч, за да остане насаме с нея…

Рейн се изтръгна от опияняващите мисли и се обърна затворнически към брат си.

— Знаеш ли какво, Майлс, и двамата ще дадем урок на Гевин!

— Какво имаш предвид? — попита въодушевено Майлс.

— Ако си спомням добре, с теб току-що видяхме една грозна вещица с изгнили зъби и дебел задник.

Майлс се ухили доволно.

— На задната стълба наистина стоеше една такава старица, така че няма да ни се налага да лъжем. Милият ни брат няма да узнае цялата истина и толкоз.

Двамата се потупаха заговорнически по раменете и продължиха пътя си.

Все още беше ранна сутрин, когато Джудит, следвана от слугините си, слезе в голямата зала на втория етаж.

По стените на грамадното помещение висяха скъпоценни гоблени. От вратата до отсрещния край на залата беше прострян истински килим от розови листа и лилии. Джудит щеше да мине по него след връщането си от църквата — като омъжена жена.

Мод вървеше след господарката си, за да носи края на подплатената с хермелин наметка. Джудит спря за миг на прага, после решително излезе навън. Пое дълбоко дъх и продължи пътя си.

Когато се озова под ярките лъчи на слънцето, тя затвори за миг очи, ослепена от блясъка на пролетния ден. След малко ги отвори и видя колко много хора бяха дошли, за да присъстват на сватбата й.

Ликуващите викове на множеството я смутиха. Не беше очаквала това. Ала красотата на младата булка въодушевяваше присъстващите.