Гевин изби чашата от ръката й и тя се разби със звън на пода.
— Какво правиш? — изкрещя задавено той.
Лилиан се облегна на стената и погледът й помътня.
— Искам да сложа край на живота си, любими. Готова съм да понеса всичко, ако знам, че ще бъда щастлива с теб. Ти се ожени за богата наследница, аз също ще стана жена на друг. Но не мога да се откажа от любовта ти. Без нея животът ми губи смисъл. — Тя затвори очи и захълца.
Гевин я грабна в прегръдката си.
— Лилиан, нима наистина искаш да посегнеш на живота си?
— Скъпи мой Гевин, ти не знаеш на какво е способна любовта. Без теб аз съм нищо. Защо искаш да удължиш мъченията ми? Не мога да живея без любовта ти…
— Защо казваш, че никой не те обича?
— Обичаш ли ме, Гевин? Мен, само мен?
— Да, о, да! — Той се приведе и целуна устните й. Залязващото слънце оцвети бузите й в розово. Дългите, гъсти мигли хвърляха тъмни сенки върху страните й.
Читать дальше
— Закълни се! — помоли настойчиво Лилиан. — Закълни се, че ме обичаш!
Според Гевин една клетва беше твърде ниска цена, за да я накара да се откаже от мисълта за самоубийство.
— Заклевам се — проговори тихо той.
Лилиан се надигна бързо. Изведнъж жизнеността й се възвърна и тя се засмя.
— Трябва веднага да се върна в залата, защото ще ме търсят. Нали няма да ме забравиш? Ще мислиш ли за мен и през сватбената си нощ? — Тя се приведе и докосна с устни устата му. Мушна ръце под ризата му, но бързо се дръпна и хукна към портичката.
Шумно ръкопляскане изтръгна Гевин от вцепенението му и той се обърна стреснато. Пред пейката беше застанала Джудит. Роклята и косата й грееха.
— Представлението беше прекрасно — проговори с усмивка тя и отпусна ръце. — Отдавна не съм се забавлявала така добре. Тази жена би трябвало да замине за Лондон и да изпълнява само драматични роли. Наскоро чух, че търсят добри комедианти.
Гевин скочи на крака и застана пред нея. Лицето му беше разкривено от гняв.
— Ти си змия! Нямаш право да ме шпионираш!
— Аз ли те шпионирам? — избухна тя. — Дойдох тук да подишам малко чист въздух, защото съпругът ми ме беше забравил. И само след минута станах свидетелка как мъжът, който днес бе определен за мой съпруг пред Бога и пред хората, падна в краката на една жалка измамница!
Побеснял, Гевин вдигна ръка и я удари през лицето. Само преди час беше готов да се закълне, че никога няма да вдигне ръка срещу жена.
Ударът беше толкова силен, че Джудит политна назад и падна. В същия момент Гевин осъзна какво е сторил и се втурна да й помогне.
Тя се изтръгна от ръцете му, изправи се сама и го погледна с искрящи от гняв очи.
Гласът й беше толкова тих, че едва се разбираше.
— Ти каза, че не си искал да се ожениш за мен и си го направил само заради богатството ми.






