ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Развеселените мъже носеха младоженеца към сватбените покои. Когато бутнаха вратата и го внесоха в стаята с краката напред, беше вече полугол. Мъжете си подвикваха шеговити думи и мирясаха едва когато, го поставиха на пода и видяха чакащата в леглото жена.

Осветена от трепкащите светлинки на десетки свещи, Джудит изглеждаше толкова красива, че всички занемяха.

Мъжките погледи се впиха в голите рамене, съвършени в овала си, и жадно затърсиха покритите гърди. Никой не забеляза колко здраво са стиснати устните, колко бледо е лицето й.

— Колко време ще стоим тук и ще зяпаме! — извика някой и най-после прекъсна мълчанието.

Без да се бавят, мъжете разсъблякоха Гевин и го бутнаха в леглото. Повечето обаче стояха настрана и чакаха Мод да отдръпне завивката, за да могат да видят голото тяло на Джудит.

— Изчезвайте оттук! — заповяда властно една едра жена. — Оставете ги сами.

Хелън погледна тревожно дъщеря си, но очите на Джудит не я виждаха. Младоженката се взираше в нищото.

Най-после тежката дъбова врата се затвори с трясък и в спалнята се възцари неестествена тишина. Джудит осъзнаваше болезнено, че й предстои най-страшното. Тя беше сама с този грамаден, силен мъж. Гола и ранима.

Гевин седна на ръба на леглото и я погледна изпитателно. Жените бяха угасили свещите и сега стаята се осветяваше само от пламъците в камината. В този момент той не мислеше за станалото в градината. Знаеше само, че е останал сам с тази извънредно привлекателна жена. Протегна ръка да я докосне. Трябваше веднага да се убеди дали кожата й наистина е толкова мека, колкото изглеждаше.

Джудит блъсна ръката му и се извърна настрана.

— Не ме докосвай! — изсъска ядно тя.

Гевин беше изненадан от реакцията й. Видя омразата в очите й, видя зачервените от гняв бузи. Съпротивата я правеше още по-прекрасна и желана. Никога не беше желал една жена толкова силно, колкото сега.

Ръката му се плъзна по шията й и пръстите се впиха в меката плът.

— Ти си моя жена — прошепна тихо той. — Ти ми принадлежиш.

Джудит напрегна всичките си сили, за да остане спокойна. Той беше по-силен от нея. Гевин я стисна за гърлото и я принуди да го погледне. Устните му бяха съвсем близо до нейните.

— Никога няма да ти принадлежа! Никога! — Тя буквално изплю тези думи. — Аз… — Гевин задуши протеста й с устата си.

Той искаше да бъде мек с нея, но тя го подлудяваше. Беше толкова раздразнен, че много му се искаше да я набие. Ала още по-силно беше желанието да я притежава.

Джудит се опита да се изтръгне от ръцете му. Гевин й причиняваше болка. Целувката му не можеше да се сравни с онази, която беше получила следобеда. Тази беше корава и брутална и сякаш искаше да я накаже. Тя се опита да го ритне, но тежката завивка спъваше движенията й.