Развеселените мъже носеха младоженеца към сватбените покои. Когато бутнаха вратата и го внесоха в стаята с краката напред, беше вече полугол. Мъжете си подвикваха шеговити думи и мирясаха едва когато, го поставиха на пода и видяха чакащата в леглото жена.
Осветена от трепкащите светлинки на десетки свещи, Джудит изглеждаше толкова красива, че всички занемяха.
Мъжките погледи се впиха в голите рамене, съвършени в овала си, и жадно затърсиха покритите гърди. Никой не забеляза колко здраво са стиснати устните, колко бледо е лицето й.
— Колко време ще стоим тук и ще зяпаме! — извика някой и най-после прекъсна мълчанието.
Без да се бавят, мъжете разсъблякоха Гевин и го бутнаха в леглото. Повечето обаче стояха настрана и чакаха Мод да отдръпне завивката, за да могат да видят голото тяло на Джудит.
— Изчезвайте оттук! — заповяда властно една едра жена. — Оставете ги сами.
Хелън погледна тревожно дъщеря си, но очите на Джудит не я виждаха. Младоженката се взираше в нищото.
Най-после тежката дъбова врата се затвори с трясък и в спалнята се възцари неестествена тишина. Джудит осъзнаваше болезнено, че й предстои най-страшното. Тя беше сама с този грамаден, силен мъж. Гола и ранима.
Гевин седна на ръба на леглото и я погледна изпитателно. Жените бяха угасили свещите и сега стаята се осветяваше само от пламъците в камината. В този момент той не мислеше за станалото в градината. Знаеше само, че е останал сам с тази извънредно привлекателна жена. Протегна ръка да я докосне. Трябваше веднага да се убеди дали кожата й наистина е толкова мека, колкото изглеждаше.
Джудит блъсна ръката му и се извърна настрана.
— Не ме докосвай! — изсъска ядно тя.
Гевин беше изненадан от реакцията й. Видя омразата в очите й, видя зачервените от гняв бузи. Съпротивата я правеше още по-прекрасна и желана. Никога не беше желал една жена толкова силно, колкото сега.
Ръката му се плъзна по шията й и пръстите се впиха в меката плът.
— Ти си моя жена — прошепна тихо той. — Ти ми принадлежиш.
Джудит напрегна всичките си сили, за да остане спокойна. Той беше по-силен от нея. Гевин я стисна за гърлото и я принуди да го погледне. Устните му бяха съвсем близо до нейните.
— Никога няма да ти принадлежа! Никога! — Тя буквално изплю тези думи. — Аз… — Гевин задуши протеста й с устата си.
Той искаше да бъде мек с нея, но тя го подлудяваше. Беше толкова раздразнен, че много му се искаше да я набие. Ала още по-силно беше желанието да я притежава.
Джудит се опита да се изтръгне от ръцете му. Гевин й причиняваше болка. Целувката му не можеше да се сравни с онази, която беше получила следобеда. Тази беше корава и брутална и сякаш искаше да я накаже. Тя се опита да го ритне, но тежката завивка спъваше движенията й.






