ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Аз ще ти помогна — промърмори иронично гой и дръпна завивката, без да сваля ръка от шията на жена си.

Когато остана гола пред него, дишането му се ускори и той забрави гнева си. Тя беше съвършена. Високи, твърди гърди, тънка талия, закръглени хълбоци, стройни крака.

След малко погледът му се върна на лицето й. Очите й искряха, устните бяха зачервени от бруталната целувка. Никой не можеше да го спре. Той просто трябваше да я вземе. Желанието да стане господар на това прекрасно тяло беше влудяващо.

Той блъсна Джудит на леглото и дивият му поглед я уплаши до смърт. Когато ръцете му я сграбчиха, тялото й се вдърви.

— Не! — изплака тя и се опита да се изтръгне от прегръдките му.

Като че ли блъскаше в скала. Не можеше да се отбранява срещу мъж като Гевин. Той искаше само тялото й и гореше от желание да го вземе колкото се може по-бързо. Това нямаше нищо общо с любовта и тя го съзнаваше.

Гевин легна върху нея и раздели краката й. Когато усети съпротивата й, спря за миг, стреснат от бързината си, ала желанието го надви. Проникна дълбоко в нея, напълно съзнавайки каква болка й причинява. Тя изпищя и той задуши вика й с груба целувка.

Когато всичко свърши, Гевин се претърколи настрана, без да я погледне. Легна по гръб, сложи ръка на гърдите й и утихна. Само след няколко минути дишането му стана равномерно и Джудит разбра, че съпругът й е заспал. Той беше задоволен, но тя не бе открила нищо в този акт на бруталност и насилие.

Тя отмахна предпазливо ръката му, стана от леглото и се уви с кожената завивка, която беше паднала на пода. Загледа се в догарящия огън и си заповяда да не плаче.

Защо да плача, питаше се отчаяно тя. Сватбата не беше станала по нейно желание. Принудиха я да стане жена на човек, който не беше достоен за любов. В самия ден на сватбата си той се бе заклел да обича друга. Беше й заявил, че не означава нищо за него. Но как да гледа спокойно на бъдещето, в което щеше да ражда децата му, да се грижи за домакинството, а той да се забавлява с красивата Лилиан?

Читать дальше

Не, тя нямаше да стане покорна съпруга! Щеше да живее свой живот. Може би щеше да срещне друг мъж и да го обикне. Съпругът й не означаваше нищо за нея.

Джудит стоеше пред огъня и се бореше с напиращите сълзи. Никога нямаше да забрави първата целувка на Гевин. Мъжът, който я целуна, беше съвсем различен от дивака в леглото.

Гевин се раздвижи и отвори очи. Отначало сякаш не осъзна къде се намира. После обърна глава и видя празното легло до себе си.

Тя беше избягала! Тялото му се обтегна като струна. Внимателният му поглед обходи стаята и най-после откри Джудит пред камината. Младата му жена беше потънала в мислите си и изобщо не чуваше движенията му. Гевин смръщи чело и изгледа виновно кървавите петна по чаршафа.