ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Кълна ти се — аз също не те исках! Отказвах, докато баща ми измъчи майка ми до смърт и дори й счупи ръката. Мъжете са същества, достойни за презрение. Не уважавам нито един мъж, най-малко теб. Баща ми поне е честен и не се преструва. Той не би се заклел във вярност и любов пред стотици хора и пред свещеника, за да повтори тази клетва само след час пред друга жена. Ти си по-лош и от най-лошия предател. Ти си човек без чест, Гевин Аскот. Проклинам деня, в който ме омъжиха за теб. Ти се закле на тази жена, че я обичаш, а сега и аз ще дам клетва пред теб. Бог ми е свидетел, че цял живот ще се разкайваш за онова, което стори днес. Ще получиш богатството, което толкова силно желаеш, но аз никога няма да ти се отдам доброволно!

Гевин се отдръпна назад, сякаш го беше ударила. Ала много скоро гневът заглуши всички останали чувства. Той сграбчи Джудит за косата и я дръпна към себе си.

— Аз винаги вземам онова, което желая! И ти ще ми бъдеш благодарна, че те взех! — Той я блъсна на земята и гневно заповяда: — Стани и се подготви да станеш моя жена!

— Мразя те! — изсъска вбесено Джудит.

— Това не ме интересува. Аз също не изпитвам особено добри чувства към теб.

Двамата се гледаха студено. Джудит остана седнала на земята, докато дойдоха жените, изпратени да я подготвят за нощта.

За младоженците беше подредено особено помещение. Огромното легло и камината почти го запълваха. Върху леглото беше опъната покривка от сива катерича кожа, обшита с червена коприна. Постелята беше посипана с розови листенца.

Слугините на Джудит и някои от съпругите на гостите помогнаха на младоженката да се съблече. Когато остана гола, те отметнаха завивката и я настаниха в леглото.

Тя не усещаше почти нищо от онова, което ставаше около нея. Преживяното в градината не излизаше от ума й. Срещата с Лилиан я изтръгна от висините на щастието и я хвърли в черната бездна на действителността. Майка й беше права. Мъжете не заслужаваха доверие.

Жените се смееха и се шегуваха с мълчанието й. Само Хелън усещаше, че зад поведението на дъщеря й се крие нещо повече от плахост и нервност. Тя се проклинаше за безпомощността си и се молеше на Бога да има милост към единственото й дете.

— Ти си щастливка — заговори весело една възрастна дама. — Когато се ожених за първи път, съпругът ми беше по-стар от баща ми. Сватбената нощ беше ужасно разочарование.

Мод се изкиска сподавено.

— Нашата господарка няма да се разочарова от лорд Гевин.

— О, може би ще има нужда от помощ. Готова съм да остана тук — предложи се една млада гостенка.

Джудит не чуваше нищо. Тя виждаше Лилиан в обятията на съпруга си и го чуваше да шепне нежни думи. Слугините вдигнаха завивката до брадичката й и разресаха косата й така, че да се разпилее по възглавниците.

Читать дальше

Зад тежката дъбова врата се чу шум.