Гевин също беше опиянен от отдаването й. Никога не беше срещал жена като Джудит, чувствена и плаха едновременно, способна да се отдаде докрай на любовното изживяване. Никога не беше осъзнавал колко прекрасно може да бъде то.
Страстта на Джудит можеше напълно да се сравни с неговата. Двамата се любиха без бързане и се наслаждаваха на нежностите си. Когато Гевин най-после легна върху очакващото го тяло, тя се вкопчи здраво в него и се притисна, за да го усети дълбоко в себе си.
Този път Джудит не усещаше болка и беше готова за плътското удоволствие. Двамата се задвижиха в прастария ритъм на любовта и се понесоха на вълните на екстаза.
Веднага след прегръдката Джудит се сгуши като дете в Гевин и потъна в дълбок сън. Мъжът лежа дълго буден, взрян в лицето на заспалата жена, която днес бе станала негова съпруга. Не можеше да се насити да я гледа.
Никога не беше изпитвал това прекрасно усещане след любовна среща. Умората беше толкова приятна. Накрая и той заспа с усмивка на устните си.
Читать дальше
Джослин Лейн прибра лютнята си в кожения калъф и кимна едва забележимо на русата жена, която се готвеше да излезе от залата.
Беше получил няколко предложения за нощта. Много млади и красиви жени го канеха да сподели леглото им. Разкошното сватбено тържество и особено красивата двойка новобрачни, които вече се бяха оттеглили в покоите си, бяха събудили плътските желания на много хора.
Младият певец беше красив мъж с огнени черни очи и дълги тъмни мигли. Къдрава черна коса обрамчваше бледото му лице с високи скули и пълни, чувствени устни.
— Зает ли си тази нощ? — извика му през смях друг музикант.
Джослин се ухили и окачи лютнята на рамото си. После му обърна гръб, без да отговори.
— Завиждам ужасно на Гевин Аскот. Рядкост е да си намериш такава красива съпруга — заговори го друг и махна с ръка към стълбата.
— Така е, тя е прекрасна — потвърди с усмивка Джослин. — Но има и други…
— Няма нито една като нея. — Музикантът наведе глава към ухото на приятеля си. — Знаеш ли, уговорили сме се с шаферките. Защо не дойдеш с нас?
— Не — отговори спокойно Джослин. — Не мога.
Дръзка усмивка пробягна по лицето на другия. Той взе книжката си с песните и побърза да излезе от голямата зала.
Скоро в грамадното помещение надвисна тишина. По пода бяха нахвърляни стотици сламеници. Тук нощуваха по-незначителните гости. Джослин внимателно си проправи път между спящите и тихо се изкачи по стълбата.
Нямаше представа дали жената, при която отиваше, е успяла да си извоюва отделна стая. Лилиан Валенс не беше богата, макар че с красотата си беше спечелила богат благородник. Тя не принадлежеше към високопоставените гости.
Тази нощ замъкът беше препълнен и само новобрачните разполагаха със собствена стая.






