ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Гевин също беше опиянен от отдаването й. Никога не беше срещал жена като Джудит, чувствена и плаха едновременно, способна да се отдаде докрай на любовното изживяване. Никога не беше осъзнавал колко прекрасно може да бъде то.

Страстта на Джудит можеше напълно да се сравни с неговата. Двамата се любиха без бързане и се наслаждаваха на нежностите си. Когато Гевин най-после легна върху очакващото го тяло, тя се вкопчи здраво в него и се притисна, за да го усети дълбоко в себе си.

Този път Джудит не усещаше болка и беше готова за плътското удоволствие. Двамата се задвижиха в прастария ритъм на любовта и се понесоха на вълните на екстаза.

Веднага след прегръдката Джудит се сгуши като дете в Гевин и потъна в дълбок сън. Мъжът лежа дълго буден, взрян в лицето на заспалата жена, която днес бе станала негова съпруга. Не можеше да се насити да я гледа.

Никога не беше изпитвал това прекрасно усещане след любовна среща. Умората беше толкова приятна. Накрая и той заспа с усмивка на устните си.

Читать дальше

Джослин Лейн прибра лютнята си в кожения калъф и кимна едва забележимо на русата жена, която се готвеше да излезе от залата.

Беше получил няколко предложения за нощта. Много млади и красиви жени го канеха да сподели леглото им. Разкошното сватбено тържество и особено красивата двойка новобрачни, които вече се бяха оттеглили в покоите си, бяха събудили плътските желания на много хора.

Младият певец беше красив мъж с огнени черни очи и дълги тъмни мигли. Къдрава черна коса обрамчваше бледото му лице с високи скули и пълни, чувствени устни.

— Зает ли си тази нощ? — извика му през смях друг музикант.

Джослин се ухили и окачи лютнята на рамото си. После му обърна гръб, без да отговори.

— Завиждам ужасно на Гевин Аскот. Рядкост е да си намериш такава красива съпруга — заговори го друг и махна с ръка към стълбата.

— Така е, тя е прекрасна — потвърди с усмивка Джослин. — Но има и други…

— Няма нито една като нея. — Музикантът наведе глава към ухото на приятеля си. — Знаеш ли, уговорили сме се с шаферките. Защо не дойдеш с нас?

— Не — отговори спокойно Джослин. — Не мога.

Дръзка усмивка пробягна по лицето на другия. Той взе книжката си с песните и побърза да излезе от голямата зала.

Скоро в грамадното помещение надвисна тишина. По пода бяха нахвърляни стотици сламеници. Тук нощуваха по-незначителните гости. Джослин внимателно си проправи път между спящите и тихо се изкачи по стълбата.

Нямаше представа дали жената, при която отиваше, е успяла да си извоюва отделна стая. Лилиан Валенс не беше богата, макар че с красотата си беше спечелила богат благородник. Тя не принадлежеше към високопоставените гости.

Тази нощ замъкът беше препълнен и само новобрачните разполагаха със собствена стая.