ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Другите гости спяха по двама в легло и бяха отделени от останалите в стаята само с дебели завеси и балдахини.

Джослин стигна без усилия до помещението, където спяха неомъжените дами. Няколко мъже се промъкнаха вътре преди него. След като огледа леглата, младият музикант бързо откри мястото, където спеше русата жена.

Лилиан го чакаше нетърпеливо. Джослин се хвърли в разперените й ръце. Последва бурен любовен акт, който отмина бързо като лятна буря.

Задоволена от бързата, луда страст, Лилиан се изтръгна от прегръдката на Джослин. Той винаги предусещаше желанията на дамите и се съобразяваше с тях. Никога досега не беше срещал жена, която след любовния акт не желае да бъде прегърната. Без да каже дума, той събра дрехите си и набързо се облече.

— След един месец ще се омъжа — проговори дрезгаво Лилиан. — Ела в замъка на съпруга ми.

Джослин се поклони мълчаливо. И двамата знаеха, че отново ще се срещнат. Докато слизаше по стълбите, той се питаше колко ли други мъже са поканени там.

Игрив слънчев лъч падна върху нослето на Джудит и я погъделичка, за да я събуди. Още сънена, тя изтри лице и понечи да се обърне настрана. Ала нещо й попречи.

Тя отвори стреснато очи и погледна чуждия балдахин над леглото. В следващия миг си припомни станалото през нощта и лицето й пламна. По тялото й се разляха предателски тръпки.

Тя обърна глава и разгледа внимателно спящия си съпруг. Лицето му беше спокойно и невероятно нежно. Погледът и се плъзна към могъщите му гърди, към силните ръце и плоския корем. Онова, което видя после, съвсем не й се стори толкова грамадно и силно, като през нощта. Тя наблюдаваше съсредоточено члена му и когато той внезапно набъбна, извика изненадано.

Джудит пое тежко дъх и вдигна лице към Гевин. Той се беше събудил и я наблюдаваше. Това не беше отпуснатият, спокойно спящ мъж. В сивите му очи пламтеше дива страст.

Джудит се опита да му обърне гръб, но напразно. Дългата й коса я правеше пленница. Рамото му я притискаше във възглавницата. Най-лошото обаче беше, че тя всъщност не желаеше да бяга. Припомни си как изкрещя в лицето му омразата си, но си припомни и сладостните чувства по време на любовното им съединение.

— Джудит — прошепна меко Гевин. Гласът му беше толкова нежен, че Джудит едва не избухна в сълзи.

Устните му помилваха бузата й и тя не направи нов опит да се съпротивлява. Когато устата му се плъзна по шията й, тя въздъхна доволно и затвори очи.

Гевин се засмя щастливо и намери устните й. Очите му бяха замъглени от страст, целувката му разля огън по вените й. Дъхът й се ускори до непоносимост.

Когато мъжът внезапно освободи устните й и сведе глава към розовите зърна на гърдите й, Джудит застена от наслада. Стресната от мощта на това чувство, тя се опита да върне главата му към лицето си.