Ала Гевин само се засмя и продължи да милва с език и зъби коравите червени зърна.
Читать дальше
Джудит мяташе глава насам-натам и стенеше задавено. Когато повярва, че не може да издържи повече, Гевин се надигна и легна върху нея. Започна да милва бедрата й и усети треперенето им. Проникна устремно в нея и тя извика от наслада.
Без да се срамува от усещанията си, Джудит го обгърна с ръце и крака и се нагоди към ритъма на тласъците си. Двамата се понесоха към върха на насладата и затрепериха от екстаз.
Тежкото тяло на Гевин притискаше болезнено Джудит и тя едва дишаше. В момента това й беше безразлично. Чувстваше се толкова щастлива и удовлетворена, че й се искаше да умре. Беше преживяла небесните наслади на земята.
Скоро се появиха Джоан и Мод, за да й помогнат в обличането. И двете изгледаха доволно разхвърляното легло и кървавите петна по чаршафите.
Докато двете момичета помагаха на младата господарка да направи утринния си тоалет, Гевин остана в леглото, без да изпуска нито едно движение на съпругата си.
Джудит нямаше смелост да погледне към него. Беше разтърсена до дън душа. Тя мразеше този мъж. Той я беше обидил, беше засегнал достойнството й и въпреки това тя се разтапяше като сняг на слънце под докосванията му.
Беше дала клетва пред него и пред Бога, че никога няма да му се отдаде доброволно. И въпреки това той бе получил много повече от онова, което беше готова да му даде.
Тя седеше пред огледалото и се взираше мрачно в образа си. Изобщо не забеляза как Мод и Джоан й облякоха тънка ленена риза и роклята от тъмнозелено кадифе, обшита със златни конци. Полата беше разтворена отпред и разкриваше разкошната копринена фуста. Корсажът беше тесен и прилепваше плътно до талията, ръкавите бяха широки на раменете и съвсем тесни на китките. Те също бяха обшити с коприна.
— Заповядайте, господарке! — Мод й подаде плоска кутия. Джудит погледна изненадано камериерката си и вдигна капачето. Върху черно копринено кадифе беше положена прекрасна златна огърлица, на която висяха равни по големина смарагди, искрящи като дъждовни капчици.
— Прекрасна е — прошепна възхитено Джудит. — Откъде мама е намерила…
— Това е сватбеният подарък на съпруга ви — обясни Мод и очите й светнаха развеселено.
Джудит усети горящия поглед на Гевин в гърба си. Обърна се и го погледна в очите. Сърцето й биеше в гърлото, но лицето й беше безизразно.
Сега трябваше да му се поклони. И тя успя, макар че коленете й трепереха. Никога не беше виждала по-красив мъж.
— Благодаря ви, повелителю мой.
Брадичката на Гевин се изостри. В очите на жена му имаше студенина. Какво й ставаше?
Джудит се обърна отново към Мод и Джоан. Момичетата закопчаха роклята на гърба, сплетоха косата й на дебели плитки и ги вдигнаха като корона на главата.






