ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ала Гевин само се засмя и продължи да милва с език и зъби коравите червени зърна.

Читать дальше

Джудит мяташе глава насам-натам и стенеше задавено. Когато повярва, че не може да издържи повече, Гевин се надигна и легна върху нея. Започна да милва бедрата й и усети треперенето им. Проникна устремно в нея и тя извика от наслада.

Без да се срамува от усещанията си, Джудит го обгърна с ръце и крака и се нагоди към ритъма на тласъците си. Двамата се понесоха към върха на насладата и затрепериха от екстаз.

Тежкото тяло на Гевин притискаше болезнено Джудит и тя едва дишаше. В момента това й беше безразлично. Чувстваше се толкова щастлива и удовлетворена, че й се искаше да умре. Беше преживяла небесните наслади на земята.

Скоро се появиха Джоан и Мод, за да й помогнат в обличането. И двете изгледаха доволно разхвърляното легло и кървавите петна по чаршафите.

Докато двете момичета помагаха на младата господарка да направи утринния си тоалет, Гевин остана в леглото, без да изпуска нито едно движение на съпругата си.

Джудит нямаше смелост да погледне към него. Беше разтърсена до дън душа. Тя мразеше този мъж. Той я беше обидил, беше засегнал достойнството й и въпреки това тя се разтапяше като сняг на слънце под докосванията му.

Беше дала клетва пред него и пред Бога, че никога няма да му се отдаде доброволно. И въпреки това той бе получил много повече от онова, което беше готова да му даде.

Тя седеше пред огледалото и се взираше мрачно в образа си. Изобщо не забеляза как Мод и Джоан й облякоха тънка ленена риза и роклята от тъмнозелено кадифе, обшита със златни конци. Полата беше разтворена отпред и разкриваше разкошната копринена фуста. Корсажът беше тесен и прилепваше плътно до талията, ръкавите бяха широки на раменете и съвсем тесни на китките. Те също бяха обшити с коприна.

— Заповядайте, господарке! — Мод й подаде плоска кутия. Джудит погледна изненадано камериерката си и вдигна капачето. Върху черно копринено кадифе беше положена прекрасна златна огърлица, на която висяха равни по големина смарагди, искрящи като дъждовни капчици.

— Прекрасна е — прошепна възхитено Джудит. — Откъде мама е намерила…

— Това е сватбеният подарък на съпруга ви — обясни Мод и очите й светнаха развеселено.

Джудит усети горящия поглед на Гевин в гърба си. Обърна се и го погледна в очите. Сърцето й биеше в гърлото, но лицето й беше безизразно.

Сега трябваше да му се поклони. И тя успя, макар че коленете й трепереха. Никога не беше виждала по-красив мъж.

— Благодаря ви, повелителю мой.

Брадичката на Гевин се изостри. В очите на жена му имаше студенина. Какво й ставаше?

Джудит се обърна отново към Мод и Джоан. Момичетата закопчаха роклята на гърба, сплетоха косата й на дебели плитки и ги вдигнаха като корона на главата.