ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Двете едва бяха свършили, когато Гевин рязко им заповяда да излязат от стаята. Джудит не го поглеждаше. Остана до прозореца, загледана навън, докато той се миеше и бръснеше. Ала когато той застана пред нея в тъмнокафяв панталон и жакет, украсен със златни ширити, сърцето й отново заби като лудо. Той й предложи тържествено ръка и я поведе към залата, където отдавна ги чакаха гостите.

Полята край Рейвдаун Манър се огласяха от весели викове. Навсякъде цареше трескава суетня. Във въздуха се усещаше напрежение. Пред палатките и балдахините се развяваха пъстри знамена. Гостите бяха облечени в най-хубавите си дрехи.

Ярките цветове искряха на слънцето. Децата тичаха между сергиите на търговците, които хвалеха на висок глас стоките си. Те продаваха всичко, от плодове до свещени реликви.

Мястото, определено за турнира, беше оградено с дървени колове. Тук беше площадката за участниците и конете им. Покрай оградата се тълпяха любопитни.

За зрителите бяха издигнати трибуни, по които бяха подредени тапицирани пейки, украсени с флаговете на съответното семейство.

Рицарите бяха облекли броните си много преди началото на състезанията. По оръжията, които носеха, личеше дали са бедни или богати. Някои брони тежаха повече от сто фунта. Шлемовете бяха украсени с пера, боядисани в цвета на рицаря.

Джудит, която бавно крачеше под ръка с Гевин към арената на турнира, беше объркана от шума и царящия наоколо хаос. Тя беше живяла уединено с майка си и днес за първи път щеше да присъства на рицарски турнир.

Гевин мислеше за друго. Тази нощ бе преживял нещо съвсем ново. Никоя жена не беше събуждала в сърцето му такива пламенни чувства като Джудит. Даже срещите му с Лилиан не го удовлетворяваха напълно. Той не беше влюбен в жената, за която се бе оженил. Разговорите с нея често избиваха в караници. Тя не преставаше да го гневи с дързостите си. Ала никога не беше преживявал такава освободена от задръжки страст като нейната.

Читать дальше

Джудит видя Рейн и се усмихна. Рицарят беше вече в пълно въоръжение. По тъмната стомана блестяха мънички златни лилии. Той носеше шлема си под мишница и се движеше така, сякаш не усещаше тежката броня.

Без да съзнава какво прави, Джудит пусна ръката на мъжа си и се втурна към по-младия му брат. Лицето на Рейн засия.

— Здравей, скъпа снахичке! Красотата ти ослепява всички мъже. Сияеш като звезда!

Джудит прие с благодарност комплиментите.

— А ти правиш деня по-светъл. Ще участваш ли в турнира? — Тя махна с ръка към арената.

— Не само аз, Майлс също ще участва.

Без да забелязват мрачната физиономия на Гевин, двамата продължиха пътя си, разговаряйки весело.

— Какво означават тези панделки, които мъжете връзват на копията си? — попита любопитно Джудит.