ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Браво, добричкият ми! — засмя се тя и потупа жребеца по гърба. — Сега вече може и по-бавно. — Тя дръпна юздите и конят забави ход. Вече беше наближила мястото на срещата и се сети, че днес трябваше да разкаже на Гевин за предстоящата си женитба. Той щеше да побеснее от гняв.

Острият вятър предизвика сълзи в очите й. Лилиан не се опита да ги спре. Сълзите щяха да я улеснят. Тя знаеше, че Гевин мрази сълзите, и през последните две години никога не се отдаваше на тази своя слабост, когато беше с него. Сълзите й бяха необходими само в случаите, когато трябваше на всяка цена да наложи волята си.

Лилиан въздъхна и мрачно се вгледа напред. Защо не можеше да поговори открито с Гевин? Защо трябваше да бъде толкова предпазлива с мъжете? Той я обичаше. Затова беше длъжен да разбере, че тя не може да постъпи другояче. Ала познаваше добре своя Гевин и знаеше, че ако му каже истината, ще го загуби. А нима можеше да намери любовник като него?

Мисълта за мускулестото, страстно тяло я накара да забие пети в хълбоците на коня. Тя щеше да направи всичко, за да задържи Гевин Аскот, мъжа, който търсеше достойна партньорка, рицаря, който… Той трябваше да остане само неин… завинаги!

Защо я караха да се омъжи за човек, който я отвращаваше? Само като си припомнеше тлъстия Едмънд Чатауърт с грозното му лице и нашарената от белези кожа, и я побиваха тръпки. Как щеше да понася този мек, изнежен дебелак? Но той беше граф. Той беше богат и притежаваше много земи. Имаше имения в Ирландия, Уелс и Шотландия, говореше се, че има собственост дори във Франция.

Лилиан не знаеше точно колко богат е той, но скоро щеше да го узнае. Духът на Едмънд беше ленив като тялото му и сигурно нямаше да мине много време, и тя щеше да завладее цялото му богатство. Щеше да му достави няколко уличници да го забавляват и да го държат в добро настроение, докато тя управлява имуществото му.

Лилиан имаше слабост към красивия и мъжествен Гевин Аскот, но тя не можеше да замъгли студения й разсъдък.

Кой беше Гевин Аскот? Някакъв незначителен барон, беден и без влияние и двора. Великолепен воин, силен и красив мъж, но той не можеше да й предложи лукса, който щеше да й осигури Едмънд.

Какъв ли би бил животът й с Гевин? Нощите обещаваха страст и екстаз, но Лилиан знаеше, че нито една жена не е в състояние да завладее изцяло един Аскот. Ако станеше негова съпруга, той щеше да очаква тя да живее усамотено и да изпълнява усърдно домакинските си задължения. Като съпруг той щеше да бъде също така безусловно изискващ както и като любовник.

Читать дальше

Лилиан подкара коня си по-бързо. Тя искаше всичко — богатството на Едмънд, общественото му положение, но и страстта на Гевин. Усмихна се и намести златната брошка, която държеше наметката й. Гевин я обичаше. Тя беше твърдо убедена в това.