ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

А и беше достатъчно красива, за да го задържи.

Няколко сълзички в подходящия момент… Гевин щеше да й повярва, че е била принудена да вземе Едмънд за съпруг. Гевин беше човек на честта. Той щеше да разбере, че тя не може да се противопостави на бащината воля.

Гевин стоеше неподвижен и чакаше. Само мускулите на бузите му нервно потръпваха.

На лунната светлина лицето му изглеждаше като изсечено от камък. Устните му бяха здраво стиснати. Сивите очи бяха потъмнели и изглеждаха черни като косата, която падаше на меки вълни по яката на вълнения му жакет.

Само строгото рицарско възпитание го караше да остане неподвижен и да изглежда овладян и спокоен. В сърцето му беше същинска буря.

Тази сутрин той беше узнал, че жената, която обичаше, ще се омъжи за друг. Тя щеше да спи с друг мъж, да ражда децата му. В първия пристъп на гняв той беше готов да препусне към замъка на Никълъс Валенс и да накара Лилиан да се закълне, че това е лъжа. Ала гордостта го възпря.

Срещата тази вечер беше уговорена още преди седмици. Затова Гевин реши да изчака и да не се поддава на паника. След малко щеше да я види отново, да я грабне в обятията си и да чуе от сладките й устни онова, което искаше да чуе. Тя нямаше да се омъжи за друг — само за него, той беше сигурен в това.

Младият мъж се взираше в нощта и се вслушваше нетърпеливо да долови конски тропот. Наоколо цареше пълно тишина. Мракът беше черен и непроницаем.

Когато двамата с Лилиан се срещнаха за първи път на тази полянка, нощта пак беше черна и страшна.

Той се запозна с Лилиан на сватбата на една от сестрите й. Макар че семействата Аскот и Валенс бяха съседи, те се виждаха рядко. Бащата на Лилиан беше пияница и не се грижеше за дома си. Докато самият той живееше в разкош, жена му и петте дъщери едва ли имаха храна на трапезата и дрехи да се облекат. Тъй като братята му отказаха да присъстват на сватбата, Гевин се принуди да отиде сам.

Лилиан блестеше като перла в това западнало и мрачно домакинство. В началото той изобщо не повярва, че тя е една от дебелите, грозни дъщери на Валенс. Неговата сладка, невинна Лилиан. Тя носеше прекрасни рокли, държеше се прилично, пристъпваше с грацията на сърна, а красотата й…

Изумен, Гевин я зяпаше с отворена уста, както правеха и повечето млади мъже на масата. Русата й коса, сините очи и малката уста, на която толкова му се искаше да види усмивка… още преди да е разменил и една дума с нея, сърцето му й принадлежеше завинаги.

Трябваше да положи много усилия, за да си пробие път до Лилиан през тълпата от обожатели. Необуздаността му я изненада. Ала сведеният поглед и мекият глас го омаяха още повече. Тя беше толкова плаха, толкова невинна — тя беше всичко, за което можеше да мечтае: жена, която прилича на младо момиче и в същото време е страстна и дива любовница.