Още през онази първа нощ той я помоли да стане негова жена. Лилиан го погледна изненадано, но бързо сведе глава и прошепна, че трябвало да попита баща й.
Рано на следващия ден Гевин се яви пред Никълъс Валенс и го помоли за ръката на дъщеря му. Старият пияница му отказа под предлог, че Лилиан е още малка и майка й има нужда от нея. Отговорът прозвуча така, сякаш му беше внушен от някого. Той се опита да разубеди Валенс, но не успя.
Разочарован и гневен, че не може да получи жената, която иска, Гевин потегли към къщи. Веднага след като навлезе в гората, срещна Лилиан и сърцето му заби като лудо. С разпуснатите си коси и синята кадифена рокля тя представляваше зашеметяваща гледка.
Когато й разказа, че баща й го е отблъснал, в очите й заблестяха сълзи. Гевин веднага скочи от коня и я грабна в прегръдката си, за да я утеши.
И сам не знаеше как се стигна до това. Страстта ги тласна към лудост. Преди да се опомнят, двамата лежаха голи в тревата и се любеха…
Гевин се вслуша в нощната тишина. Острият му слух улови глух тропот на копита. Най-после! Лилиан идваше! Той се втурна да я пресрещне и тя се плъзна от гърба на коня в обятията му.
— Гевин — прошепна страстно тя. — Любов моя! — После се вкопчи в него като удавница.
Гевин помилва бузата й и усети горещите й сълзи. Притисна я толкова силно до себе си, че тя извика от болка.
— Какво има? Кой ти е причинил зло?
Читать дальше
Лилиан играеше много умело и отчаянието й изглеждаше почти истинско. В тази тъмна нощ никой нямаше да забележи, че сълзите й са подправени.
— Това е… мъчение! Не знам как ще го понеса — изхълца задавено тя и вдигна поглед към лицето му.
— Значи е вярно? — процеди през здраво стиснатите си зъби Гевин и брадичката му побеля.
Лилиан изтри сълзите си и отново сведе глава.
— Баща ми е твърдо решен да ме омъжи. Няколко дни отказвах да се храня и той… о, просто не мога да ти кажа какво ми направиха. Страшно ми е дори да си го помисля!
Лицето на Гевин се вкамени.
— Отивам при него!
— Не! — изпищя тя и се вкопчи в ръката му. — Не бива да го правиш. Вече е много късно. Годежът е решен. Никой не може да спре баща ми.
— Как не го е грях да даде собствената си плът и кръв в ръцете на мъж като Чатауърт! — изсъска вбесено Гевин.
Лилиан пророни още няколко сълзи и заговори задъхано:
— Той не иска да стана твоя жена. Нали сам го чу от устата му? Как да му попреча? Принуждават ме да се омъжа за човек, когото не обичам! — Тя изглеждаше толкова нещастна и толкова сладка, че Гевин отново я притисна до гърдите си.
— Не знам как ще понеса живота без теб — захълца сърцераздирателно тя. — Ти си светлината на живота ми. Без теб не мога дори да дишам. Ако не те виждам, сигурно ще умра.
— Не говори такива неща! Ти няма да ме загубиш. Знаеш, че те обичам също така силно, както и ти мен.






