ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Лилиан вдигна глава към него и сините й очи заблестяха триумфално.

— Ще продължаваш ли да твърдиш това, ако любовта ни бъде подложена на най-тежкото изпитание? — Тя се усмихна с надежда.

— Какво изпитание? — Гевин смръщи чело.

— Ще ме обичаш ли пак така силно и когато стана жена на онзи човек?

— Ти си се съгласила да се омъжиш? — изкрещя невярващо Гевин. — Да станеш жена на друг?

— Какъв избор имам? — Лилиан се изтръгна от ръцете му. — Ти ме мразиш. Пусни ме да си вървя. Дори самият ми вид те гневи — прошепна задъхано тя.

Лилиан беше вече при коня си, когато Гевин се изтръгна от вцепенението си. Той се втурна към нея, дръпна я с все сила и притисна устни в нейните. Нямаше нужда от думи. Телата им се разбираха безмълвно.

Лилиан вече не беше плахата, невинна сърна. Изведнъж тя се превърна в страстна жена, която познаваше всяка частица от тялото на любимия си. Малките й ръце дърпаха нетърпеливо дрехите му и не се успокоиха, докато той не застана гол пред нея.

Тя впи жаден поглед в мускулестото му тяло и от гърлото й се изтръгна дрезгав смях. Гевин имаше широки рамене и тесни хълбоци. Много обичаше мъже като него, силни и здрави.

Тя усети горещо парене между бедрата, което изискваше бързо удовлетворение. Ръцете, които посегнаха към мъжкото тяло, бяха като нокти на хищна птица.

Гевин я притисна към себе си и впи устни в малката й уста, която с готовност се отвори под милувката му. Лилиан усещаше голата му кожа през роклята си и това я възбуди още повече.

Тя изтърпя нежните му ласки, остави го да целуне шията й. Той очевидно си въобразяваше, че имат пред себе си цяла нощ и може да я люби нежно и продължително.

— Не! — изохка задавено тя и се изтръгна от ръцете му. Свали бързо наметката си и я пусна на земята. После отблъсна ръцете на Гевин, които посягаха към колана й. — Много си бавен.

Той я погледна изумено, но след като и последната дреха падна от гърба й и разкри съвършеното й голо тяло, в гърдите му се надигна лудо желание. И той я искаше не по-малко, отколкото тя него.

Лилиан го дръпна и двамата паднаха в тревата.

— Вземи ме! Бързо! — извика задъхано тя. — Какво чакаш още? — Ръцете й се впиха болезнено в слабините му. Тя беше тази, която задаваше темпото. Тя го владееше без остатък. В началото Гевин смяташе, че й причинява болка, но скоро разбра, че тя обича в него именно силата му.

Едва отминал мигът на насладата, и тя се претърколи настрана.

— Трябва да се връщам — заяви кратко тя и посегна към роклята си.

Гении остана да лежи в тревата, без да се помръдва. Проследи как Лилиан опъва чорапите на стройните си крака и усети някакъв странен вкус в устата си. Вкус на гнило.

Много скоро тя ще показва всичко това на друг, мина му през ума. Изведнъж го обзе желание да й причини болка, както беше направила тя с него.