Без да се бави, Гевин се улови за дебелия клон и се изкачи на дървото. Стигна до нея и сложи ръце на кръста й. Тя беше студена като лед и очевидно вцепенена от страх.
— Чуй ме добре — помоли тихо той. — Сега ще те хвана за ръцете и ще те спусна. Щом усетиш здрава земя под краката си, страхът ще изчезне. Не се бой. Ще те държа здраво.
Трябваше да приложи сила, за да откъсне ръцете й от клона. Тя се вкопчи в пръстите му като удавница. Цялото й тяло се разтрепери като в треска. Гевин се опря на дебелия клон и внимателно я спусна към земята.
Щом тя стъпи на тревата, той скочи от клона и я грабна в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я залюля като бебе.
— Не се бой, мила моя, страшното мина — зашепна нежно той.
Тя се притисна отчаяно до него и той усети как коленете й омекнаха. Вдигна я на ръце и я отнесе до един пън. Седна и я прегърна силно, за да я затопли. Нямаше много опит с безпомощни жени. Но разбираше, че страхът й не е отминал.
Читать дальше
Приглади косата й назад и помилва с устни пламтящите й страни. Състоянието й го трогваше. Когато видя, че не се е успокоила, отново я залюля като бебе и запя тиха мелодия. Правеше го несъзнателно и не забеляза, че пее любовна песен. В нея се говореше за рицаря, който се връща от кръстоносен поход и бърза да види любимата жена.
Постепенно тялото й се отпусна. Треперенето отслабна. Гевин не я освободи от прегръдката си. Целуваше слепоочията й и продължаваше да тананика мелодията.
— Сигурно ме смяташ за глупачка — прошепна след малко тя.
Гевин не отговори.
— Аз… зави ми се свят. Изпитах такъв ужасен страх.
Гевин само се усмихна и я прегърна по-силно. Радваше се, че е започнала да реагира.
— Страх е меко казано — промълви той след известно време. — Ти беше изпаднала в паника. — Забеляза, че тя отново се скова, и побърза да я успокои. — Какво има? Нещо лошо ли казах?
— Напомни ми за баща ми, а аз не искам да мисля за него — проговори едва чуто тя, но Гевин я разбра. Притисна главата и към рамото си и успокоително помилва косата й.
— Защо не ми разкажеш всичко? — предложи тихо той.
Джудит мълча дълго. После пое дълбоко въздух.
— Вече не помня подробностите. Помня само, че едва не умрях от страх. По-късно слугините ми разказаха какво се е случило. Била съм на три години и съм се стреснала в съня си. Избягала съм от стаята си и съм слязла в голямата зала. Там имало светлина и музика. Баща ми седял с приятелите си и се наливали с вино.
Гласът й звучеше хладно, сякаш разказваше за чужд човек.
— Като ме видял, баща ми решил да си направи малка шега. Накарал да му донесат стълба и ме качил на самия връх. После ме сложил на рамката на прозореца, високо на стената. Както ти казах, не помня почти нищо. Баща ми и приятелите му изпозаспали на масата.






