ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Без да се бави, Гевин се улови за дебелия клон и се изкачи на дървото. Стигна до нея и сложи ръце на кръста й. Тя беше студена като лед и очевидно вцепенена от страх.

— Чуй ме добре — помоли тихо той. — Сега ще те хвана за ръцете и ще те спусна. Щом усетиш здрава земя под краката си, страхът ще изчезне. Не се бой. Ще те държа здраво.

Трябваше да приложи сила, за да откъсне ръцете й от клона. Тя се вкопчи в пръстите му като удавница. Цялото й тяло се разтрепери като в треска. Гевин се опря на дебелия клон и внимателно я спусна към земята.

Щом тя стъпи на тревата, той скочи от клона и я грабна в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я залюля като бебе.

— Не се бой, мила моя, страшното мина — зашепна нежно той.

Тя се притисна отчаяно до него и той усети как коленете й омекнаха. Вдигна я на ръце и я отнесе до един пън. Седна и я прегърна силно, за да я затопли. Нямаше много опит с безпомощни жени. Но разбираше, че страхът й не е отминал.

Читать дальше

Приглади косата й назад и помилва с устни пламтящите й страни. Състоянието й го трогваше. Когато видя, че не се е успокоила, отново я залюля като бебе и запя тиха мелодия. Правеше го несъзнателно и не забеляза, че пее любовна песен. В нея се говореше за рицаря, който се връща от кръстоносен поход и бърза да види любимата жена.

Постепенно тялото й се отпусна. Треперенето отслабна. Гевин не я освободи от прегръдката си. Целуваше слепоочията й и продължаваше да тананика мелодията.

— Сигурно ме смяташ за глупачка — прошепна след малко тя.

Гевин не отговори.

— Аз… зави ми се свят. Изпитах такъв ужасен страх.

Гевин само се усмихна и я прегърна по-силно. Радваше се, че е започнала да реагира.

— Страх е меко казано — промълви той след известно време. — Ти беше изпаднала в паника. — Забеляза, че тя отново се скова, и побърза да я успокои. — Какво има? Нещо лошо ли казах?

— Напомни ми за баща ми, а аз не искам да мисля за него — проговори едва чуто тя, но Гевин я разбра. Притисна главата и към рамото си и успокоително помилва косата й.

— Защо не ми разкажеш всичко? — предложи тихо той.

Джудит мълча дълго. После пое дълбоко въздух.

— Вече не помня подробностите. Помня само, че едва не умрях от страх. По-късно слугините ми разказаха какво се е случило. Била съм на три години и съм се стреснала в съня си. Избягала съм от стаята си и съм слязла в голямата зала. Там имало светлина и музика. Баща ми седял с приятелите си и се наливали с вино.

Гласът й звучеше хладно, сякаш разказваше за чужд човек.

— Като ме видял, баща ми решил да си направи малка шега. Накарал да му донесат стълба и ме качил на самия връх. После ме сложил на рамката на прозореца, високо на стената. Както ти казах, не помня почти нищо. Баща ми и приятелите му изпозаспали на масата.