ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— И аз получих предложение за брак — проговори хладно той.

Лилиан спря насред движението и го погледна втренчено. В сините очи се четеше недоверие.

— За дъщерята на Робърт Рейвдаун.

— Той няма дъщери, има само синове — отговори Лилиан.

Читать дальше

Рейвдаун беше един от приближените на краля. Той беше граф, а имотите му бяха неизбродни. В сравнение с него Едмънд Чатауърт беше само един прост надничар. Докато Гевин беше по служба в Шотландия, главното й занимание беше да разузнае всичко за най-богатите мъже на Англия. Така беше дошло решението й за Едмънд Чатауърт.

— Не си ли чула, че преди два месеца синовете му починаха от треска?

Лилиан го изгледа сърдито.

— Никога не се е споменавало, че има и дъщеря.

— Името й е Джудит и е по-млада от братята си. Майка й искала да я даде в манастир и я възпитала като бъдеща абатиса. Досега е живяла откъсната от света в дома на баща си.

— И я предложиха именно на теб? Тя ще стане наследница на баща си, а той е несметно богат! Как така ти предложиха толкова изгодна партия… — Лилиан спря, защото едва не се издаде, че го смята за беден и незначителен.

Гевин обърна лице към нея и тя видя вкаменените му черти.

— Защо са предложили такава изгодна партия на един Аскот? Това ли искаше да попиташ? — В гласа му нямаше и следа от нежност.

Някога фамилията Аскот беше толкова богата, че събуди завистта на крал Хенри Четвърти. Той бе обвинил цялото семейство в предателство и не само отне голямата част от имотите им, но и направи всичко, за да пречупи гордостта и могъществото им.

Кралят беше действал толкова усърдно, че дори сега, след почти сто години, семейството едва започваше да се възстановява след разрухата и да си възвръща едно по едно отнетите имения.

Ала членовете на семейство Аскот бяха горди и не можеха да забравят какво са им сторили.

— Земите на Рейвдаун граничат на север с нашите — продължи с каменно лице Гевин. — Рейвдаун се бои от шотландците и очевидно е разбрал, че ако се съюзи с моето семейство, вече нищо няма да го заплашва. Освен това Аскотови са известни със силните си синове и той се надява, че дъщеря му ще го дари с няколко внука. Предавам ти точните му думи.

Лилиан закопча колана си и се обърна към него.

— С дъщеря му върху теб ще премине и титлата, нали? Ще станеш граф.

Гевин й обърна гръб. Досега не беше мислил за титли и богатства. Учуди се, че именно Лилиан, толкова невинна и плаха, помисли първа за новото му звание.

— Ще се ожениш ли за нея? — попита тихо тя, без да го изпуска от очи.

Гевин се надигна и посегна към панталона си.

— Още не съм решил. Предложението дойде само преди два дни.

— Видя ли я? — попита нетърпеливо Лилиан.

— Кого, наследницата ли?

Лилиан стисна ръце в юмруци. Понякога мъжете бяха направо непоносими с бавността си.