— И аз получих предложение за брак — проговори хладно той.
Лилиан спря насред движението и го погледна втренчено. В сините очи се четеше недоверие.
— За дъщерята на Робърт Рейвдаун.
— Той няма дъщери, има само синове — отговори Лилиан.
Читать дальше
Рейвдаун беше един от приближените на краля. Той беше граф, а имотите му бяха неизбродни. В сравнение с него Едмънд Чатауърт беше само един прост надничар. Докато Гевин беше по служба в Шотландия, главното й занимание беше да разузнае всичко за най-богатите мъже на Англия. Така беше дошло решението й за Едмънд Чатауърт.
— Не си ли чула, че преди два месеца синовете му починаха от треска?
Лилиан го изгледа сърдито.
— Никога не се е споменавало, че има и дъщеря.
— Името й е Джудит и е по-млада от братята си. Майка й искала да я даде в манастир и я възпитала като бъдеща абатиса. Досега е живяла откъсната от света в дома на баща си.
— И я предложиха именно на теб? Тя ще стане наследница на баща си, а той е несметно богат! Как така ти предложиха толкова изгодна партия… — Лилиан спря, защото едва не се издаде, че го смята за беден и незначителен.
Гевин обърна лице към нея и тя видя вкаменените му черти.
— Защо са предложили такава изгодна партия на един Аскот? Това ли искаше да попиташ? — В гласа му нямаше и следа от нежност.
Някога фамилията Аскот беше толкова богата, че събуди завистта на крал Хенри Четвърти. Той бе обвинил цялото семейство в предателство и не само отне голямата част от имотите им, но и направи всичко, за да пречупи гордостта и могъществото им.
Кралят беше действал толкова усърдно, че дори сега, след почти сто години, семейството едва започваше да се възстановява след разрухата и да си възвръща едно по едно отнетите имения.
Ала членовете на семейство Аскот бяха горди и не можеха да забравят какво са им сторили.
— Земите на Рейвдаун граничат на север с нашите — продължи с каменно лице Гевин. — Рейвдаун се бои от шотландците и очевидно е разбрал, че ако се съюзи с моето семейство, вече нищо няма да го заплашва. Освен това Аскотови са известни със силните си синове и той се надява, че дъщеря му ще го дари с няколко внука. Предавам ти точните му думи.
Лилиан закопча колана си и се обърна към него.
— С дъщеря му върху теб ще премине и титлата, нали? Ще станеш граф.
Гевин й обърна гръб. Досега не беше мислил за титли и богатства. Учуди се, че именно Лилиан, толкова невинна и плаха, помисли първа за новото му звание.
— Ще се ожениш ли за нея? — попита тихо тя, без да го изпуска от очи.
Гевин се надигна и посегна към панталона си.
— Още не съм решил. Предложението дойде само преди два дни.
— Видя ли я? — попита нетърпеливо Лилиан.
— Кого, наследницата ли?
Лилиан стисна ръце в юмруци. Понякога мъжете бяха направо непоносими с бавността си.






