ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Лея се зарадва, че все пак имаше някаква представа за Карълайн Тъкър. Тя изглеждаше точно толкова широка, колкото и висока. Красивото й лице беше изпъстрено с лунички Имаше необичаен вид, но Лея веднага я хареса.

— Ти си Лея — Карълайн протегна пълната си малка ръка. — Ейб каза, че си най-красивата жена на света.

— Така ли каза?

Лея беше доволна да чуе това.

— Трябваше днес да се срещна с него, но никъде не го видях.

С неприятно чувство Лея усети, че се, мъчи да си представи Карълайн и върлинестия ъгловат Ейб в леглото. Тя наистина се надяваше Карълайн да не лежи върху брат й.

— Не съм го виждала откакто сме пристигнали.

— Току-що го видях — каза Уес, който разглеждаше кожения хомот. — Влизаше в онази бяла къща накрая на града.

— Там живее Линкълн Старк — каза сърдито Карълайн и тропна с малкото си краче. — Ейб отново играе на комар. Обеща да не го прави. О, мамо!

Преди Уилма да успее да реагира, Карълайн се забърза надолу по улицата към бялата къща. Жената очевидно се сконфузи.

— Ейб наистина обеща — каза тя. — Карълайн сама взима, решенията си. И мисля, че тя наистина обича Ейб и…

Тя спря, защото се чу шум от блъсната врата, подобно на изстрел. След няколко секунди неясни викове и крясъци достигнаха до тях. Петимата мълчаливо се заслушаха. Сякаш някой хвърляше тежки предмети. След това един стол прелетя през прозореца навън.

— По-добре да отида да видя какво става — каза Уесли и погледна към уплашената Уилма.

— Надявам се Карълайн да не бъде наранена — прошепна тя.

Всички тръгнаха след Уесли.

Когато стигнаха къщата, една врата се отвори. Колода карти излетя навън и картите се разпиляха като големи, понесе ни от вятъра снежинки.

— Няма жена, която да ми каже — достигна до тях гласът на Ейб. — Внимавай, не удряй отново Линкълн. Карълайн, предупреждавам те.

Уесли изкачи двете стъпала към отворената врата, поглед на вътре и зяпна от почуда. После започна да отстъпва, смеейки се.

— Тя добре ли е? — попита Уилма.

Уесли успя само да кимне през смях. След няколко минути се появи Карълайн Тъкър, преметнала през рамо слабото тяло на Ейб.

— Пусни ме ти, проклета, могъща кобила такава! — крещеше той зад гърба й.

— Мълчи, Ейб, мама ни гледа.

Изведнъж Ейб се укроти. Карълайн слезе по стълбите и спря пред майка си.

— Той каза, че никога повече няма да играе комар, мамо — тържествено каза тя.

— Вярно, госпожо Тъкър — каза Ейб. — Карълайн ми показа светлината. Лея! Ти просто си стоиш там — изсъска той, както си висеше с главата надолу. — Забрави ли, че съм ти брат? Трябва да ми помогнеш.

Лея упорито се мъчеше да не се разсмее.

— Здравей, Ейб. Какъв чудесен ден, нали?

Той я изгледа с мръсен поглед и започна да милва Карълайн отзад.

Читать дальше

— Карълайн, скъпа, трябва да изпитваш повече уважение към мен.

— Мамо, мисля да заведа Ейб у дома.