ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Разяжда душата, унищожава я частица по частица, както една катедрала може да бъде сравнена със земята с течение на времето, разядена от прах и песъчинки. Усещам как нараства радостта, вярата ми. Би трябвало да ги поведа през изпитанията, през пустошта. А в замяна — това. Вяла процесия от лъжци, прелюбодейци, лакомници и жалки себеизмамници. Борбата между доброто и злото е принизена до една дебела жена, застанала пред магазин за шоколад, която с жалка нерешителност се пита: „Да го направя ли, или да не го направя?“ Сатаната е страхливец, не смее да покаже лицето си. Безплътен е, разпада се на милион парченца, които разяждат кръвта, душата като червеи. Ние с теб сме родени твърде късно,

mon pere

. Суровият, чист свят на Стария завет ме зове. Тогава всеки си знаеше мястото. Сатаната се разхождаше сред нас в плът. Вземахме трудни решения, жертвахме децата си в Божието име. Обичахме Бога, но още повече се страхувахме от Него.

Не си мисли, че обвинявам Виан Роше. Всъщност почти не мисля за нея. Тя е просто едно от влиянията, срещу които трябва да се боря ежедневно. Но мисълта за този магазин с неговата карнавална одежда, намигване срещу лишението, срещу вярата… Докато извръщам глава, застанал на прага на църквата, за да посрещна енориашите си, долавям движение отсреща.

Опитай ме. Пробвай ме. Вкуси ме.

В затишието между куплетите на един химн прозвучава клаксонът на куриерската кола, спряла отпред. По време на проповедта — на самата проповед,

mon pere

! — млъквам насред фразата, убеден, че чувам шумолене на станиол.

Тази сутрин проповядвах с повече жар от обичайното, макар хората да не бяха много. Утре ще ги накарам да си платят. Утре, в неделя, когато магазините са затворени.

Днес учебните занятия свършиха по-рано. До дванайсет улицата се изпълни с каубои и индианци в ярки якета и сини дънки, метнали през рамо ученическите си чанти — по-големите, вдигнали яки, смучеха забранени цигари и хвърляха по някое и друго небрежно око към магазина. Направи ми впечатление едно момче, което вървеше само. Беше спретнато и чисто, със сиво сако и барета, ученическата му чанта легнала симетрично върху слабичките му рамене. За миг погледът му се спря върху витрината на „La Celeste Praline“, но слънцето блестеше в стъклото и не можах да видя израза на лицето му. В следващия миг до него се спряха четири деца на възрастта на Анук и той отмина. На прозореца залепнаха две нослета, веднага след това хлапетата се скупчиха в кръг и изпразниха джобовете си, за да проверят наличните ресурси. Момент на колебание, докато решат кого да изпратят вътре. Престорих се на заета и не вдигнах глава иззад щанда.

— Мадам? — Гледаше ме мъничко смугло личице с подозрителни очички. Разпознах вълка от карнавалното шествие.