ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

На полица от бял мрамор са подредени безброй кутии, пакети, фунийки в златисти и сребристи опаковки, розетки, камбанки, цветчета, сърчица и дълги къдрици разноцветни панделки. В стъклени камбанки и чинии са положени шоколади и бонбони, Венерини зърна, трюфели,

mendiants

11

11 Букв. просячета (фр.), вид сладки. — Б.пр.

, карамелизирани плодове, купчинки лешници, шоколадови мидички, захаросани розови листенца, виолетови целувки… Скрити от слънцето зад наполовина спуснати транспаранти, искрят приглушено, сякаш потънало съкровище, пещерата на Аладин, пълна със сладки формички. В средата е издигнала изумителна централна композиция. Шоколадова къщичка със стени от потопени в шоколад меденки, всичките й детайли подчертани със златиста и сребриста глазура, на покрива керемиди от флорентинчета, украсени с карамелизирани плодове, странни увивни растения от крем и шоколад, пълзящи нагоре по стените, марципанови птички, пеещи от шоколадови клони… И накрая самата вещица, цялата от натурален шоколад, от върха на острата шапка до ръба на дългата пелерина, понечила да яхне метлата си под формата на

guimauve

12

12 Ружа (фр.). — Б.пр.

, същата като дългите усукани пралини, преливащи от таблите на продавачите на лакомства из карнавалите. Прозорецът ми е точно срещу нейния, сякаш око, намигащо скришом с лукавство. Заради този магазин и предлаганите вътре изкушения Каролин Клермон наруши обета си за пост. Призна ми го на вчерашната изповед с онзи свой задъхан момичешки маниер, който изобщо не подхожда на обещанията й за разкаяние.

Читать дальше

„О,

mon pere

, чувствам се толкова ужасно! Но какво да направя, когато тази обаятелна жена бе тъй мила и любезна? Искам да кажа, изобщо нямаше време да се замисля, докато не стана твърде късно. Макар че ако има някой, който наистина би трябвало да откаже шоколада… Тоест като знам как бедрата ми буквално набъбнаха през последните година-две, направо ми идва да умра…“

„Два пъти «Аве Мария».“ Боже, тази жена. През решетката усещам гладните й, пълни с обожание очи. Прави се на наскърбена от острата ми реакция.

„Разбира се,

mon pere

.“

„И не забравяй защо постим преди Великден. Не от суета. Не за да впечатлим приятелите си. Не и за да се поберем в скъпата модна линия на следващата лятна колекция.“ Държа се преднамерено грубо. Тя го иска.

„Да, аз наистина съм суетна, нали?“ Приглушен стон, сълза, изтрита деликатно с крайчеца на зелена кърпичка. „Аз съм само една глупава суетна жена.“

„Помни нашия Господ Бог. Неговата саможертва. Неговото смирение.“ Усещам парфюма й, ухае на цветя, твърде силен в приглушения мрак. Питам се дали това е изкушение. Ако е така, значи съм от камък.

„Четири пъти «Аве Мария».“

Някакво отчаяние.