Последната поръчка бе доста големичка и сложна. Мадам искаше точно определен подбор. Поръча всичко в кръгла кутия с панделки, цветя, златни сърчица и празна поздравителна картичка. Последното привлече погледите на другите дами и те избухнаха в пристъп на игриво въодушевление, хи-хи-хи! Така за малко да пропусна момента. Огромните ръце се оказаха изненадващо чевръсти: загрубели бързи длани, почервенели от домакинската работа. Едната остана потопена в бездната на стомаха, другата потрепна за миг покрай тялото като светкавичната ръка на гангстер. В следващия миг малкото сребристо пакетче с роза, струващо десет франка, беше изчезнало от плота и потънало в джоба на палтото й.
Добро изпълнение. Направих се, че не съм забелязала и изчаках дамите да излязат от магазина с покупките си. Жозефин, останала сама пред щанда, се престори, че разглежда витрината, нервните й пръсти внимателно опипаха няколко кутийки. Затворих очи. Мислите, които струяха от нея, бяха объркани, тревожни. В главата ми нахлу бърз поток от образи: дим, шепа долнопробни лъскави бижута, окървавено кокалче. Всичко това обляно в трескав поток от безпокойство.
— Какво ще обичате, мадам Муска? — гласът ми е любезен и благ. — Или може би просто желаете да поразгледате?
Тя измърмори нещо, което не успях да чуя, и се обърна да си върви.
— Мисля, че имам нещо, което ще ви хареса — посегнах под щанда и извадих сребрист пакет, подобен на онзи, който я видях да пъха в джоба си, но по-голям. Беше овързан с бяла панделка, украсена с мънички жълти цветчета. Тя ме погледна, огромната й тъжна уста зейна панически. Приплъзнах пакета към нея.
— От заведението, Жозефин — промълвих. — Всичко е наред. Тези са ти любимите.
Жозефин Муска се обърна и изхвърча от магазина.
Знам, че днес не е ден за посещения,
mon pere
, но имах нужда да поговорим. Пекарната отвори вчера. Но не е пекарна. Още със ставането вчера сутринта в шест видях, че оранжевата мушама я няма, сенникът и кепенците са в изряден вид, щорите на витрината са вдигнати. Онова, което доскоро представляваше най-обикновена, дори бозава стара къща, не по-различна от всички останали, се бе превърнало в златисточервено бонбонче на ослепително бял фон. В сандъчетата по прозорците нацъфтяло в червено мушкато. Перилата обвити в гирлянди от креп и хартия. А над вратата ръчно изписана черна дъбова табела:
Разбира се, всичко това е нелепо. Подобен магазин може да се радва на успех в Марсилия или Бордо — дори в Ажен, където сувенирната търговия бележи ръст от година на година. Но в Ланскене су Тан? При това в началото на постите, традиционното време за самолишение? Всичко това изглежда извратено, при това вероятно има за цел да бъде такова. Тази сутрин огледах витрината.






