ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Последната поръчка бе доста големичка и сложна. Мадам искаше точно определен подбор. Поръча всичко в кръгла кутия с панделки, цветя, златни сърчица и празна поздравителна картичка. Последното привлече погледите на другите дами и те избухнаха в пристъп на игриво въодушевление, хи-хи-хи! Така за малко да пропусна момента. Огромните ръце се оказаха изненадващо чевръсти: загрубели бързи длани, почервенели от домакинската работа. Едната остана потопена в бездната на стомаха, другата потрепна за миг покрай тялото като светкавичната ръка на гангстер. В следващия миг малкото сребристо пакетче с роза, струващо десет франка, беше изчезнало от плота и потънало в джоба на палтото й.

Добро изпълнение. Направих се, че не съм забелязала и изчаках дамите да излязат от магазина с покупките си. Жозефин, останала сама пред щанда, се престори, че разглежда витрината, нервните й пръсти внимателно опипаха няколко кутийки. Затворих очи. Мислите, които струяха от нея, бяха объркани, тревожни. В главата ми нахлу бърз поток от образи: дим, шепа долнопробни лъскави бижута, окървавено кокалче. Всичко това обляно в трескав поток от безпокойство.

— Какво ще обичате, мадам Муска? — гласът ми е любезен и благ. — Или може би просто желаете да поразгледате?

Тя измърмори нещо, което не успях да чуя, и се обърна да си върви.

— Мисля, че имам нещо, което ще ви хареса — посегнах под щанда и извадих сребрист пакет, подобен на онзи, който я видях да пъха в джоба си, но по-голям. Беше овързан с бяла панделка, украсена с мънички жълти цветчета. Тя ме погледна, огромната й тъжна уста зейна панически. Приплъзнах пакета към нея.

— От заведението, Жозефин — промълвих. — Всичко е наред. Тези са ти любимите.

Жозефин Муска се обърна и изхвърча от магазина.

Знам, че днес не е ден за посещения,

mon pere

, но имах нужда да поговорим. Пекарната отвори вчера. Но не е пекарна. Още със ставането вчера сутринта в шест видях, че оранжевата мушама я няма, сенникът и кепенците са в изряден вид, щорите на витрината са вдигнати. Онова, което доскоро представляваше най-обикновена, дори бозава стара къща, не по-различна от всички останали, се бе превърнало в златисточервено бонбонче на ослепително бял фон. В сандъчетата по прозорците нацъфтяло в червено мушкато. Перилата обвити в гирлянди от креп и хартия. А над вратата ръчно изписана черна дъбова табела:

Разбира се, всичко това е нелепо. Подобен магазин може да се радва на успех в Марсилия или Бордо — дори в Ажен, където сувенирната търговия бележи ръст от година на година. Но в Ланскене су Тан? При това в началото на постите, традиционното време за самолишение? Всичко това изглежда извратено, при това вероятно има за цел да бъде такова. Тази сутрин огледах витрината.