ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Старият Муска и онзи непрокопсаник синът му, сигурно е тяхна работа. За известно време хората се държаха хладно с тях, стояха надалеч. Този път бяха прекалили. Двамата отричаха упорито и в крайна сметка нищо не бе доказано. Жертвите не бяха от местните. Никой не направи връзка между пожара и последвалите промени в живота на семейство Рейно, раздялата на родителите, заминаването на сина в специално училище на север… За теб го направих,

pere

. От любов към теб. Горящата лодка край сухия пристан озарява кафявата нощ, хората хукват, крещят, раздират с нокти спечената плът на пресъхналата Тан, някои отчаяно се опитват да изринат последните останали кофи мокра кал от коритото на реката, да залеят горящата лодка, аз чакам притаен в храстите, с пресъхнала уста и трептящо от радост сърце.

Читать дальше

Нямаше как да знам, че вътре спят хора, казвам си. Обвити тъй плътно в пиянския си мрак, че дори огънят да не може да ги събуди. По-късно ги сънувах, овъглени трупове, нахвърляни един върху друг, вкопчени един в друг като съвършените любовници. Месеци наред крещях насън, когато мамещите им пръсти се протягаха да ме докоснат, чувах гласовете им, сякаш политнала пепел, белите им като тебешир устни изричаха името ми.

Но ти ми даде опрощение,

pere

. Каза ми, че вътре имало само някакъв пияница и пачаврата му. Ненужен боклук, замърсяващ реката. Двайсет пъти „Отче наш“ и още толкова „Аве Мария“ — това бе цената, която заплатих за техния живот. Крадци, осквернили Божия дом и наскърбили нашия свещеник, не заслужават друго. Бях млад, светлото бъдеще бе пред мен, имах любящи родители, които щях да наскърбя и които щяха да са ужасно нещастни, ако разберат. Освен това се опита да ме убедиш, че вероятно е било нещастен случай. Че сигурно Бог е пожелал така.

Повярвах. Или се престорих, че вярвам. И все още съм благодарен.

Докосване по ръката. Подскачам ужасен. Взирайки се в дълбините на спомените си, съм замаян за момент. Арманд Воазен стои зад мен, умните й черни очи са вперени в мен. До нея е Дюплеси.

— Ще направиш ли нещо, Франсис, или ще оставиш оня бизон Муска да я пречука? — гласът й е трошлив като кристал. Едната й ръка стиска бастуна, другата отскача във вещерски жест към затворената врата.

— Не е… — от гърлото ми се изтръгва тъничък, детски гласец, няма нищо общо с моя. — Не е моя работа да се бър…

— Глупости! — перва ме през пръстите с бастуна си. — Ще сложа край на това, Франсис. Идваш ли с мен, или възнамеряваш цял ден да лапаш мухи?

Не дочаква отговора ми и заблъска яростно по вратата на кафенето.

— Заключено е — отронвам вяло.

Свива рамене. Внезапен удар с дръжката на бастуна й и единият стъклен панел на вратата е на парчета.

— Ключът е от вътрешната страна — подхвърля остро. — Би ли ми го подал, Гийом.