Аз няма да я прекъсна. Нима не вижда? След това, което стана, на Съвета не може да се има никакво доверие. Този път бе твърде явно, пред цялата общественост. Би трябвало да са видели лицето му такова, каквото го видях аз, пламтящо от омраза и лудост. Да знаеш, че един мъж бие жена си… само да го знаеш… е едно. Но да го видиш на практика в цялата уродливост на деянието… Не. Няма да му се размине. Каро вече разправя на всички, че го е предчувствала, че винаги е знаела. Разграничава се от случилото се, доколкото може: „Никоя жена не е била по-унизена!“ Аз се опитвам да правя същото. Бяхме твърде близки, казвам й. Използвахме го, когато се налагаше. Сега трябва да прикрием всички следи. Трябва да се отдръпнем — от съображения за собствената ни сигурност. Не й казвам за другото, за речните хора, макар да си го мисля. Арманд подозира. Злобата може да избухне в нея и да проговори. А го има и онова нещо, отдавна забравено от другите, но все още живо в нейната дърта глава. Не. Безпомощен съм. По-лошо, принуден съм да проявя снизхождение към този техен фестивал. Иначе ще тръгнат слухове и тогава кой може да предвиди докъде ще се стигне? В утрешната си проповед ще трябва да засегна темата за търпимостта, ще се наложи да обърна течението, което сам насочих в тази посока, да променя отношението им. Останалите листовки ще изгоря. Плакатите, които трябваше да бъдат разлепени от Ланскене до Монтобан, също ще унищожа. Сърцето ми се къса,
pere
, но какво друго ми остава? Един скандал ще ме убие.
Читать дальше
Страстната седмица. Само седем дни до нейния фестивал. Тя спечели,
pere
. Спечели. Сега можем да се надяваме само на чудо.
От Муска все още няма и следа. Жозефин остана в „La Praline“ целия понеделник, но вчера сутринта реши да се върне в кафенето. Този път Рижия отиде с нея. Посрещна ги само бъркотията. Явно слуховете ще излязат верни. Муска си е заминал. Рижия, който вече довърши стаята на Анук, започна да оправя кафенето. Смени ключалките, свали стария балатум и мръсните пердета. Според него с малко усилия, едно варосване на стените и пребоядисване на старите мебели, както и с повечко сапун и вода, старото кафене може да се превърне в уютно и приятно местенце. Предложи на Жозефин да свърши работата безплатно, но тя не искаше и да чуе. Муска, разбира се, беше закрил общата им сметка, но тя има малко свои пари, пък и е сигурна, че новото кафене ще потръгне. Олющеният надпис „Cafe de la Republique“, висял над вратата цели трийсет и пет години, най-сетне бе свален. На негово място кацна весел червено-бял сенник, досущ като моя. Под него грейна ръчно изработена в работилницата на Жорж табела, на която пишеше „Cafe des Marauds“. Нарсис засади мушкато в сандъчетата от ковано желязо по прозорците. Разцъфналите алени цветове изведнъж придадоха на мястото уют и топлота.






