Забулила съм прозореца пред витрината със сребриста хартия, докато се занимавам с великденската украса и сега магазинът изглежда почти какъвто бе при пристигането ни. Анук е декорирала сцената с изрязани от цветна хартия яйца и животни, в средата се кипри голям надпис:
„Grand Festival du Chocolat
Неделя, площад Сен Жером“
Лятната ваканция вече започна и площадът гъмжи от деца, опират нослета о стъклото с надеждата да зърнат какво става вътре. Вече съм направила поръчки за над осемстотин франка — едни в Монтобан, други в Ажен. Продължават да прииждат, в магазина почти винаги има хора. Кампанията на Каро явно е в застой. Гийом казва, че Рейно е уверил енориашите в безусловната си подкрепа към Фестивала на шоколада въпреки слуховете, разпространявани от зложелатели. Дори при това положение понякога го засичам да ме наблюдава през малкото си прозорче, очите му блестят алчно и с омраза. Знам, че иска да ме унищожи, но поради някаква причина задържа отровата си. Подпитвам Арманд, която съм сигурна, че знае повече, отколкото ми казва. Тя просто поклаща глава.
Читать дальше
— Беше много отдавна — подхвърля неопределено. — Паметта ми вече не е същата. — След което веднага сменя темата и започва да разпитва в детайли за менюто, което подготвям за рождения й ден, преглъща страстно всяка дума. Залива ме с предложения. Brandade truffee
82
82 Сварена и нарязана на тънки резени треска (риба), счукана с чесън и олио, с трюфели. — Б.пр.
, vol-au-vents aux trois champignons
83
83 Ястие от многолистно тесто, гарнирано с месо или риба, с три вида гъби. — Б.пр.
, задушени с вино и сметана и с гарнитура от диви chanterelles, печени langoustines със зелена салата, пет вида от най-любимите й шоколадови торти, домашен шоколадов сладолед… Очите й сияят палаво и с наслада.
— Като момиче никога не съм правила партита. Нито едно. Веднъж ходих на танци чак в Монтобан с едно момче от крайбрежието. Уха! — многозначителен сладострастен жест. — Мургав като петмез и точно толкова сладък. Пихме шампанско с ягодов шербет. Танцувахме… — въздъхна: — Де да можеше да ме видиш тогава, Виан. Няма да повярваш. Каза ми, че приличам на Грета Гарбо, недният му ласкател, и двамата се преструвахме, че наистина го е мислел — изкикоти се тихичко. — Е, разбира се, не беше от ония, дето се женят — отбеляза философски. — Редовният номер.
Нощем почти не спя, пред очите ми танцуват бонбони. Анук вече се премести в новата си таванска стая и аз ту заспивам, ту се събуждам, унасям се, бълнувам… докато клепачите ми се насълзят от безсънието и стаята се втурне около мен като люлеещ се кораб. Още един ден, казвам си. Само още един.
Снощи станах от леглото и извадих картите от кутията, откъдето си бях обещала да не излизат повече.






