ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Арманд следеше с одобрителен поглед ставащото горе на баира.

— Тя е добро момиче — казва ми с отривистия си маниер. — Сега, когато се отърва от оня пияница, всичко ще се оправи.

Рижия се премести временно в една от свободните стаи над кафенето, а Люк зае мястото му при Арманд, за голямо разочарование на майка си.

— Там не е подходящо за теб — пискливо го убеждава тя на излизане от църквата, той в неделния си костюм, тя в поредната си пастелна одежда, на главата й се мъдри копринен шал.

Той й отвръща любезно, но непоклатимо.

— Само до търж-жеството. Няма кой да се грижи за нея. Мож-же да получи нов прис-стъп.

— Глупости! — не може да сдържи гнева си тя. — Искаш ли да ти кажа какво прави? Опитва се да вдигне стена помежду ни. Забранявам ти, безусловно ти забранявам да стоиш при нея тази седмица. А колкото до онова нелепо тържество…

— Не мисля, че е редно да ми забраняваш, Мам-ман.

— И защо не? Ти си ми син, по дяволите, не можеш просто да се преместиш там и да ми кажеш, че предпочиташ да слушаш оная изкуфяла старица вместо мен! — в очите й проблясват сълзи от гняв. Гласът й трепери.

— Спокойно, маман — представлението не го трогва, но все пак я прегръща. — Няма да е за дълго. Само до тържеството. Обещ-щавам. Ти също си поканена, знаеш ли. Ще я зарадваш, ако дойдеш.

— Не й ща тържеството! — съвсем губи контрол над гласа си, като на разсърдено дете е.

Люк повдига рамене.

— Ами тогава не ходи. Но пос-сле не очаквай от нея да се вслушва в съветите ти.

Каролин го поглежда.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, че бих могъл да г-говоря с нея. Да се опитам да я уб-бедя — познава майка си, умно момче е. Разбира я по-добре, отколкото тя може да си представи. — Мог-га да я накарам да пр-омени решението си. Но щом не ис-скаш…

— Не съм казала такова нещо — прегръща го, подтиквана от внезапен импулс нежност. — Умното ми момче — мигом идва на себе си. — Можеш да го направиш, нали? — следва звучна целувка по бузата, която той изтърпява стоически. — Доброто ми, умно момче — повтаря тя в умиление и двамата отминават, хванати за ръка, синът вече е по-висок от майката и я поглежда отвисоко като снизходителен родител необузданото си дете.

Колко добре усеща той.

Сега, когато Жозефин е заета със своето кафене, ми помага по-малко в подготовката за Великден; за щастие отхвърлихме по-голямата част от работата предварително, остават още само няколко десетки пакета. За да успея с тортите и трюфелите, със сладките камбанки и pain d’epices, работя и вечер. Липсва ми сръчността на Жозефин в опаковането и украсата, но Анук ми помага колкото може, дипли целофанени хартии, забожда копринени розички върху безброй кесийки.