Арманд следеше с одобрителен поглед ставащото горе на баира.
— Тя е добро момиче — казва ми с отривистия си маниер. — Сега, когато се отърва от оня пияница, всичко ще се оправи.
Рижия се премести временно в една от свободните стаи над кафенето, а Люк зае мястото му при Арманд, за голямо разочарование на майка си.
— Там не е подходящо за теб — пискливо го убеждава тя на излизане от църквата, той в неделния си костюм, тя в поредната си пастелна одежда, на главата й се мъдри копринен шал.
Той й отвръща любезно, но непоклатимо.
— Само до търж-жеството. Няма кой да се грижи за нея. Мож-же да получи нов прис-стъп.
— Глупости! — не може да сдържи гнева си тя. — Искаш ли да ти кажа какво прави? Опитва се да вдигне стена помежду ни. Забранявам ти, безусловно ти забранявам да стоиш при нея тази седмица. А колкото до онова нелепо тържество…
— Не мисля, че е редно да ми забраняваш, Мам-ман.
— И защо не? Ти си ми син, по дяволите, не можеш просто да се преместиш там и да ми кажеш, че предпочиташ да слушаш оная изкуфяла старица вместо мен! — в очите й проблясват сълзи от гняв. Гласът й трепери.
— Спокойно, маман — представлението не го трогва, но все пак я прегръща. — Няма да е за дълго. Само до тържеството. Обещ-щавам. Ти също си поканена, знаеш ли. Ще я зарадваш, ако дойдеш.
— Не й ща тържеството! — съвсем губи контрол над гласа си, като на разсърдено дете е.
Люк повдига рамене.
— Ами тогава не ходи. Но пос-сле не очаквай от нея да се вслушва в съветите ти.
Каролин го поглежда.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че бих могъл да г-говоря с нея. Да се опитам да я уб-бедя — познава майка си, умно момче е. Разбира я по-добре, отколкото тя може да си представи. — Мог-га да я накарам да пр-омени решението си. Но щом не ис-скаш…
— Не съм казала такова нещо — прегръща го, подтиквана от внезапен импулс нежност. — Умното ми момче — мигом идва на себе си. — Можеш да го направиш, нали? — следва звучна целувка по бузата, която той изтърпява стоически. — Доброто ми, умно момче — повтаря тя в умиление и двамата отминават, хванати за ръка, синът вече е по-висок от майката и я поглежда отвисоко като снизходителен родител необузданото си дете.
Колко добре усеща той.
Сега, когато Жозефин е заета със своето кафене, ми помага по-малко в подготовката за Великден; за щастие отхвърлихме по-голямата част от работата предварително, остават още само няколко десетки пакета. За да успея с тортите и трюфелите, със сладките камбанки и pain d’epices, работя и вечер. Липсва ми сръчността на Жозефин в опаковането и украсата, но Анук ми помага колкото може, дипли целофанени хартии, забожда копринени розички върху безброй кесийки.






