В проповедта си се старая да говоря за изкушението, но мрачното великолепие на Църквата не може да се сравни с нейните истории за летящи килимчета.
Днес следобед се обадих на Арманд Воазен. Има рожден ден, в къщата й цари трескава подготовка. Разбира се, бях информиран, че се организира някакво тържество, но не предполагах, че става въпрос за подобно нещо. Каро ми подхвърли веднъж-дваж пъти. Не й се ходи, но се надява да използва възможността да се сдобри с майка си веднъж завинаги. Макар че съм почти сигурен, че реално не очаква кой знае каква промяна. Виан Роше беше в кухнята, бе прекарала по-голямата част на деня в готвене. Жозефин Муска бе предоставила кухнята си, тъй като къщата на Арманд е твърде тясна, за да побере подобно мащабно мероприятие. По пътя заварих цяла орда от помагачи, натоварени с камари чинии, тигани и супници. Откъм отворения прозорец към мен политна букет от опияняващи аромати, устата ми се изпълни със слюнка. Нарсис бе в градината, украсяваше с цветя импровизирана беседка, построена между портата и къщата. Ефектът е поразителен: по дървеното скеле плъзват клематис, грамофончета, люляк и жасмин, над главите се образува пъстро було, през което се процеждат слънчевите лъчи. Арманд не се вижда никъде.
Извръщам глава, смутен от подобна разточителност. Съвсем в нейния стил, да избере именно Разпети петък за пищното си тържество. Всичкото това изобилие от цветя, храна, каси шампанско, натрупани край вратата и посипани с лед, е почти богохулно, подигравателен вик в лицето на пожертвалия се Божи син. Утре ще трябва да си поговоря с нея за това. Тъкмо се канех да вървя, когато забелязах Гийом Дюплеси да стои край оградата и да гали котките на Арманд.
Читать дальше
— И ти ли помагаш? — попитах го.
Гийом кимна.
— Обещах, че ще се включа. Чака ни още много работа до довечера.
— Изумен съм, че изобщо си се съгласил да имаш нещо общо с подобно предприятие — строго го смъмрих аз. — Точно днес! Наистина ми се струва, че този път Арманд стигна твърде далеч. Дори само от гледна точка на разходи, без да говорим за неуважението към Църквата…
Гийом сви рамене.
— Има право да отпразнува рождения си ден — меко отвърна той.
— По-вероятно ми се струва да се убие от преяждане — продължих все така остро.
— Мисля, че е на достатъчно години, за да знае какво иска — рече Гийом.
Изгледах го с неодобрение. Откакто общува с Роше, се е променил. Изражението на мрачно смирение е изтрито от лицето му, наместо него се е появила една упоритост, дори бих казал опърничавост.
— Не ми харесва начинът, по който семейството на Арманд се опитва да управлява живота й — думите му потвърдиха впечатлението ми.
Свих рамене.
— Изненадан съм, че точно ти заемаш нейната страна.
— Животът е пълен с изненади — отвърна.
Де да беше.






