ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В проповедта си се старая да говоря за изкушението, но мрачното великолепие на Църквата не може да се сравни с нейните истории за летящи килимчета.

Днес следобед се обадих на Арманд Воазен. Има рожден ден, в къщата й цари трескава подготовка. Разбира се, бях информиран, че се организира някакво тържество, но не предполагах, че става въпрос за подобно нещо. Каро ми подхвърли веднъж-дваж пъти. Не й се ходи, но се надява да използва възможността да се сдобри с майка си веднъж завинаги. Макар че съм почти сигурен, че реално не очаква кой знае каква промяна. Виан Роше беше в кухнята, бе прекарала по-голямата част на деня в готвене. Жозефин Муска бе предоставила кухнята си, тъй като къщата на Арманд е твърде тясна, за да побере подобно мащабно мероприятие. По пътя заварих цяла орда от помагачи, натоварени с камари чинии, тигани и супници. Откъм отворения прозорец към мен политна букет от опияняващи аромати, устата ми се изпълни със слюнка. Нарсис бе в градината, украсяваше с цветя импровизирана беседка, построена между портата и къщата. Ефектът е поразителен: по дървеното скеле плъзват клематис, грамофончета, люляк и жасмин, над главите се образува пъстро було, през което се процеждат слънчевите лъчи. Арманд не се вижда никъде.

Извръщам глава, смутен от подобна разточителност. Съвсем в нейния стил, да избере именно Разпети петък за пищното си тържество. Всичкото това изобилие от цветя, храна, каси шампанско, натрупани край вратата и посипани с лед, е почти богохулно, подигравателен вик в лицето на пожертвалия се Божи син. Утре ще трябва да си поговоря с нея за това. Тъкмо се канех да вървя, когато забелязах Гийом Дюплеси да стои край оградата и да гали котките на Арманд.

Читать дальше

— И ти ли помагаш? — попитах го.

Гийом кимна.

— Обещах, че ще се включа. Чака ни още много работа до довечера.

— Изумен съм, че изобщо си се съгласил да имаш нещо общо с подобно предприятие — строго го смъмрих аз. — Точно днес! Наистина ми се струва, че този път Арманд стигна твърде далеч. Дори само от гледна точка на разходи, без да говорим за неуважението към Църквата…

Гийом сви рамене.

— Има право да отпразнува рождения си ден — меко отвърна той.

— По-вероятно ми се струва да се убие от преяждане — продължих все така остро.

— Мисля, че е на достатъчно години, за да знае какво иска — рече Гийом.

Изгледах го с неодобрение. Откакто общува с Роше, се е променил. Изражението на мрачно смирение е изтрито от лицето му, наместо него се е появила една упоритост, дори бих казал опърничавост.

— Не ми харесва начинът, по който семейството на Арманд се опитва да управлява живота й — думите му потвърдиха впечатлението ми.

Свих рамене.

— Изненадан съм, че точно ти заемаш нейната страна.

— Животът е пълен с изненади — отвърна.

Де да беше.