Скрити са в плексигласови подноси с капаци. Върху всеки поднос с красив и четлив почерк е изписано съответното име. Дори само имената са умопомрачителни. Крекер „Битер портокал“. Кайсиева кифличка с марципанова глазура. Cerisette russe
96
96 Сушена череша (фр.). — Б.пр.
. Трюфел с бял ром. Manon blance. Венерини зърна. Усещам как се изчервявам под маската. Как може човек да си поръча сладкиш с подобно име? Но изглеждат превъзходно, пухкаво бели на светлината на фенерчето, на върха с по-тъмен шоколад. Взимам една от подноса. Задържам я пред носа си, мирише на сметана и ванилия. Никой няма да разбере. Давам си сметка, че не съм ял шоколад от дете, от толкова отдавна, че даже съм забравил вкуса му. Пък и тогава е било някакъв евтин chocolat a croquet
97
97 Букв. шоколад за хрупане (фр.) — Б.пр.
, петнайсет процента какао, най-много двайсет, а след като го сдъвчеш, в устата ти остава лепкав вкус на мазнина и захар. Веднъж-дваж пъти съм си купувал „Сушард“ от пазара, но тъй като цената му бе пет пъти по-висока от на другия, това бе лукс, който рядко можех да си позволя.
Сега е съвсем различно. Кратката съпротива на шоколадовата черупка в момента, когато се допира до устните, мекият пълнеж вътре… Различавам пластове различни аромати, като уханния букет в доброто вино, тънка горчива нишка, плътността на прясно смляно кафе. Топлината съживява благоуханието и то изпълва ноздрите ми, сладострастният зъл дух на вкуса изтръгва от устните ми стон.
05,45 ч.
Посягам към друг вид, като си казвам, че няма никакво значение. Отново се отплесвам по имената. Creme de cassis. Букет от три вида ядки. Вземам тъмно топченце от поднос с надпис „Пътуване на Изток“. Хрупкаво тесто в твърда захарна черупка, потича струйка богат на аромати алкохол — санталово дърво, канела и липа срещу кедър и бахар. Протягам се към друг поднос с надпис Peche au miel millefleurs — резенче праскова, топнато в мед и eau-de-vie
98
98 Ракия (фр.). — Б.пр.
, върху шоколадовата глазура захаросана пръчица плод. Поглеждам си часовника. Има още време.
Читать дальше
Знам, че трябва да започна справедливото си дело незабавно. Витрината, макар и объркваща, не може да побере всички поръчки, които видях да се струпват пред вратата й тази седмица. Сигурно има таен склад, където държи шарените кутии, запасите си. Това тук е само фасадата. Грабвам една amandine
99
99 Сладка с бадемово мляко (фр) — Б.пр.
и я пъхам в устата си, за да освежи паметта ми. После карамелен фондан. Manon blanc, шприцован с прясна сметана и бадем. Толкова малко време, а има още толкова много за опитване. Ще свърша за пет минути, може би по-малко. Само да разбера къде е мястото. Последен шоколад, за късмет, и тръгвам. Само още един.
05,55 ч.
Също като в един от сънищата ми. Въргалям се в шоколад. Представям си се в поле от шоколади, на плаж от шоколади, наслаждавам се, потъвам, ям лакомо.






