По пода се валяха неколкостотин шоколада, но специалните кутии с подаръци бяха непокътнати. Няколко козметични поправки и витрината грейна красива както винаги.
Фестивалът оправда очакванията ни. Сергии, фанфари, бандата на Нарсис, който за изненада на всички се оказа почти виртуозен саксофонист. Има и жонгльори, огнегълтачи… Речните хора също са тук, ще останат поне за празника. Пъстрото им присъствие вдъхва нов живот на местните улици. Някои се осмеляват да разгърнат сергии, продават мъниста за коса, конфитюри и мед, правят татуировки от къна или предсказват бъдещето. Рижия продава издялани от кора кукли. Само семейство Клермон ги няма, ала Арманд не излиза от главата ми нито за миг, сякаш не мога да си представя, че подобно събитие ще мине без нея. Сред развеселената тълпа забелязвам приведена жена с червен шал и сламена шапка, разцъфнала в черешов цвят. Като че ли е навсякъде. Странно, не се чувствам тъжна. По-скоро не мога да се отърва от усещането, че всеки миг ще се появи, нетърпелива да разопакова своята кутия с подаръци и да надзърне вътре. После ще си оближе пръстите с наслада или ще започне да надава радостни възгласи, опиянена от цялата глъчка. Веднъж дори се сепнах, убедена, че чувам познатото „Уха!“. Беше съвсем до мен, докато се навеждах да достигна пакет стафиди с шоколад. Но когато се огледах, нея я нямаше. Майка би ме разбрала.
Читать дальше
В четири и петнайсет бяха изпълнени всички поръчки и продадени всички кутии с подаръци. Състезанието с яйцата спечели Люси Прудом, но всеки участник получи пакет-изненада, пълен с шоколади, шоколадови свирки, дайрета и знаменца. Самотна char, окичена със свежи цветя, рекламираше оранжерията на Нарсис. Някои от по-младите се осмелиха дори да подхванат танци под строгия поглед на „Сен Жером“. Слънцето ни топли през целия ден.
Сега, след като всичко свърши, седя с Анук в притихналата ни къща, в едната ми ръка книжка с приказки, и се чувствам някак несвойствено. Казвам си, че това е неизбежната дупка след всяко дългоочаквано събитие. Сигурно е от умората, притеснението, намесата на Рейно в последния момент, а още и палещото слънце, народа… Мъката по Арманд. Сега, когато звуците на веселбата са заглъхнали, я усещам по-отчетливо. Обагрена е с толкова много противоречащи си чувства: самота, загуба, обезвереност и една особена спокойна тръпка на справедливост. Скъпата ми Арманд. Толкова щеше да ти хареса. Но ти получи своите фойерверки, нали? Късно вечерта се отби Гийом, дълго след като бях заличила всички следи от фестивала. Анук се приготвяше да ляга, в очите й още блестяха карнавалните светлини.
— Може ли да вляза? — научил е кучето си да сяда по негова команда и сега малкият го чака тържествено на прага. Носи нещо в ръка. Писмо.






