ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Ето, Чарли, заповядай, момчето ми — когато се обръща към кучето си, Гийом винаги говори с топъл, но малко тъжен глас. Купил си животинчето, когато умрял баща му, така ми каза. Било преди осемнайсет години. Но кучетата живеят по-малко от хората и двамата остарели заедно.

— Ето тук — показва ми един израстък под брадичката на Чирли с размерите на кокоше яйце, разкривен като брястов бодил. — Уголемява се — пауза, кучето се протяга блажено, едното му краче потръпва, докато господарят му го гали по корема. — Докторът каза, че нищо не може да се направи.

Започвам да разбирам изпълнения с вина и любов поглед на Гийом.

— Ти не би приспала един възрастен човек. Не и ако у него са се запазили ценни качества — думите излизат с мъка от устата му. — Чарли не страда. Поне не много.

Кимам, знам, че иска сам себе си да убеди.

— Лекарствата си вършат своето.

Засега. Думата отеква във въздуха неизречена.

— Когато му дойде времето, ще разбера — очите му са изпълнени с ужас. — Ще знам какво трябва да се направи. Няма да се страхувам — доливам чашата му мълчаливо и поръсвам пяната с какао, но Гийом е твърде замислен за кучето си, за да забележи. Чарли се изтърколва по гръб, главата му клюмва.

— Мосю кюре казва, че животните нямат душа — продължава тихо. — Че съм трябвало да избавя Чарли от мъките му.

— Всичко има душа — отвръщам. — Така ме е учила майка ми. Всичко.

Той кима, самотен в своя кръг от страх и вина.

— Какво ще правя без него? — пита, лицето му е обърнато към кучето и разбирам, че съвсем е забравил за моето присъствие. — Какво ще правя без теб?

Зад щанда свивам юмрук в безмълвна ярост. Познавам този поглед — страх, вина, копнеж, — колко добре го познавам. Това е погледът в очите на майка ми в нощта на Черния призрак. Тези думи — Какво ще правя без теб? — ми повтаряше и тя през цялата онази скапана нощ. Когато вечер, преди да си легна, се поглеждам в огледалото, когато се събуждам с нарастващ страх — убеденост, сигурност, — че моето момиче ми се изплъзва, че губя дъщеря си, че ще я изгубя, ако не открия Мястото… виждам същия израз върху собственото си лице.

Протягам се и прегръщам Гийом. В първия момент той се сепва, непривикнал към близостта на жена. После се отпуска. Усещам как от тялото му на тласъци струи безпокойство.

— Виан — прошепва. — Виан.

— Нормално е да се чувстваш така — казвам твърдо. — Няма нищо нередно.

Под нас Чарли излайва възмутено.

Днес оборотът ни е близо триста франка. За първи път е достатъчно, за да излезем на чисто. Казвам го на Анук, когато се връща от училище, но тя е някак разсеяна, ведрото й лице необичайно притихнало. Очите й са натежали и мрачни като облаци, предвещаващи приближаваща буря.

— Жано — гласът й е студен. — Майка му не дава да си играе с мен.