И ако тя се окаже това семе…
Вчера говорих с Жолин Дру. Анук Роше се е записала в началното училище. Дръзко хлапе, има черната коса на майка си и широка високомерна усмивка. Очевидно Жолин бе заварила сина си и с други деца да играят някакви игри с това момиче в училищния двор. Доколкото разбирам, влияе им лошо — предсказания или други подобни глупости, кокали и мъниста в торба, разпилени в прахта. Нали ти казах, че тези като тях са ми ясни. Жолин забранила на Жан да си играе повече с нея, ала у това момче има някаква жилка на упоритост и инат, разсърдил се на майка си. На тази възраст единственият лек е здравата дисциплина. Предложих лично да поговоря с момчето, но Жолин не се съгласи. Ето какви са,
mon pere
. Слаби. Слаби. Питам се колцина вече са нарушили обета си за пост. И колцина изобщо са имали намерение да го спазват. Що се отнася до мен, това ме пречиства. Видът на месарница ме ужасява; миризмите са толкова наситени и остри, че чак ми се завива свят. Но внезапно изпълнилият сутрешния въздух аромат на прясно изпечен хляб е повече, отколкото мога да понеса; миризмата на разтопена мас, която се носи откъм rotisserie
28
28 Пекарна за месо (фр). — Б.пр.
на „Place des Beaux-Arts“
29
29 Площада на изящните изкуства (фр.) — Б.пр.
e като стрела, изстреляна от ада. Лично аз не съм се докосвал нито до месо, нито до риба или яйца вече повече от седмица, препитавам се с хляб, супи, салати и по чаша вино в неделя. Чувствам се пречистен,
mon pere
, пречистен. Но ми се иска да можех да направя още повече. Това не е страдание. Понякога ми се струва, че само ако съумея да им дам добър пример, ако можех аз да съм възкачен на кръста, кървящ, страдающ… Онази вещица Воазен ми се подиграва всеки път, когато минава покрай мен на връщане от бакалията. Единствена тя от цялото семейство благопристойни богомолци смръщва поглед пред църквата, хили ми се пътьом, вързала сламената си капела с червен шал под брадата, тояжката й отеква по паважа. Изтърпявам я единствено от уважение към възрастта й,
mon pere
, и заради семейството й. Категорично отхвърлила всякакво лечение, всякаква утеха, тя мисли, че ще живее вечно. Но един ден ще се пречупи. Винаги става така. И тогава ще й дам опрощение с цялото си смирение; страдам, независимо от всичките й грехове, от горделивостта и упорството й. Но накрая ще ми падне,
mon pere
. Знам, че накрая всички ще ми паднат в ръчичките.
Чаках я. Карирано палто, безмилостно опъната назад коса, ръце чевръсти и нервни като на гангстер. Жозефин Муска, дамата от карнавала. Изчака редовните ми клиенти Гийом, Жорж и Нарсис да си тръгнат и тогава влезе, забила ръце в джобовете си.
— Горещ шоколад, моля — настанява се неловко на бара, гласът й отеква в празните чаши, които още не съм успяла да разтребя.






