ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Шоколадовата къщичка? — очите й блестят като слънчица във вода. — Йес! — понася се през помещението с внезапна енергичност, почти се блъска в един висок стол, заобикаля невидима преграда с гигантски подскок, след което се втурва нагоре по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж. — Изпреварих те, Чехълчо! — трясък на врата. — Бам-бам!

Внезапно ме пронизва сладостна любов към нея, сварва ме неподготвена, както винаги. Малкото ми пътешествениче. Вечно е в движение, никога не мирясва.

Доливам си шоколад, в следващия миг чувам пантите на вратата да проскърцват и се обръщам. Изненадвам го неподготвен — изпитателен поглед, вдигната брадичка, ръбести рамене, релефни вени върху голите, лъщящи ръце. В следващия миг се усмихва. Стиснати устни, никаква топлота.

— Мосю Муска, струва ми се? — питам се какво ли иска. Изглежда толкова не на място. Свед ниско глава, оглежда с бърз поглед щанда. Очите му изпадат от лицето ми, тръгват надолу към гърдите; веднъж, втори път.

— Какво искаше? — има приятен глас, но говори със силен акцент. Поклаща глава, сякаш невярващо. — Какво, по дяволите, може да търси тя на подобно място? — посочва поднос със захаросани бадеми по петдесет франка пакета. — Нещо такова, а? — обръща се към мен с разперени ръце. — Сватби и кръщенета. Каква работа може да има тя със сватби и кръщенета? — отново се усмихва. Този път подкупващо, опитва се да ме спечели, но не успява. — Какво си купи?

— Предполагам питате за Жозефин.

— Жена ми — придава на думите странна интонация, някаква монотонна завършеност. — Такива са жените. Човек се скапва от бачкане, за да спечели някой лев и да свърже двата края, а какво получава в замяна, а? Прахосват всичко за… — още един жест към редиците шоколадови съкровища, нанизите от марципанени плодове, сребриста хартия, копринени цветя. — Какво беше? Подарък? — в гласа му има подозрителност. — Подарък за кого? За себе си? — изсмива се набързо, сякаш самата мисъл буди смях.

Не разбирам какво му влиза в работата. Но в поведението му усещам агресивност, около очите му и в жестикулиращите му ръце виждам нервност, затова предпочитам да подходя предпазливо. Не заради мен — през дългите години, прекарани с майка ми, съм се научила да се грижа за себе си, — заради нея. Преди да мога да го предотвратя, от него се отделя някакъв образ, който хвръква към мен; кърваво кокалче, обвито в дим. Свивам юмруци под щанда. Не искам да виждам нищо от този човек.

Читать дальше

— Сигурно е станало някакво недоразумение. Поканих Жозефин на чаша шоколад. Като приятелка.

— О! — за момент си помислям, че съм го сварила неподготвен. После отново се чува лаещият му смях. Сега вече звучи почти като истински, сякаш се забавлява. Има и нюанс на презрение.