Ветропоказателят на „Сен Жером“ цяла нощ се въртя смутено и нерешително, ръждясалите му поставки скърцаха влудяващо, сякаш отправяха предупреждение към всеки неканен гост. Утрото дойде, потопено в тъй гъста мъгла, че дори църковната кула, стърчаща на двайсетина крачки от вратата на магазина, изглеждаше далечна и призрачна; камбана, оповестяваща началото на литургията, отекваше глухо във ватирания захарен памук на въздуха, докато неколцината богомолци с вдигнати срещу сутрешната влага яки приближаваха към църквата, където се надяваха да получат опрощение на греховете си.
Анук си изпи млякото и аз я опаковах в червеното й палто, като въпреки негодуванията й нахлузих на главата й пухкава шапка.
— Няма ли да закусиш?
Тръсна отривисто глава и грабна една ябълка от купата на плота.
— А целувката ми? — това се бе превърнало в наш сутрешен ритуал.
Плъзгайки дяволито ръчички около шията ми, тя ме облизва влажно, отскача встрани със смях, дава ми въздушна целувка от вратата и изскача на площада. Аз си избърсвам лицето, като се преструвам на ужасно отвратена. Тя се кикоти доволно, изплезва остро езиче към мен, изчуруликва „Обичам те!“ и потъва като алено флагче в мъглата, чантата се влачи зад гърба й. Знам, че само след трийсет секунди пухкавата шапка ще бъде запратена в чантата при учебниците, тетрадките и другите нежелани вещи, свързващи я със света на възрастните. За миг отново зървам Чехълчо, който подскача след нея. Припряно прогонвам с ръка натрапилия ми се образ. Внезапно чувство на самота от загубата — как ще изкарам цял ден без нея? С мъка потискам порива да я извикам обратно.
Читать дальше
Тази сутрин клиентите ми са шест. Единият е Гийом, на връщане от месарницата с парче boudin
31
31 Кървавица (фр.) — Б.пр.
, увито в хартия.
— Чарли обича boudin — казва съучастнически, — напоследък не се храни много добре, но съм убеден, че това ще му хареса.
— Не забравяй, че ти също трябва да ядеш — припомням му деликатно.
— Разбира се — усмихва ми се с онази своя блага извинителна усмивка. — Аз ям като ламя, сериозно — внезапно ме поглежда стреснато. — Но все пак сега е пости. Нали не мислите, че животните трябва да постят?
Поклащам глава в отговор на притеснението му. Има малко личице с фини черти. Той е от онези хора, които разделят всяка бисквитка на две и запазват половината за по-късно.
— Струва ми се, че и двамата трябва да се грижите по-добре за себе си.
Гийом почесва Чарли зад ухото. Кучето има апатичен вид, изобщо не проявява интерес към съдържанието на поставения до него пакет с месо.
— Ще се оправим — усмивката блясва едновременно с лъжата му. — Наистина — допива чашата си chocolat espresso. — Беше превъзходно — казва както винаги. — Моите поздравления, мадам Роше.
Отдавна съм се отказала да настоявам да ме нарича Виан.






