ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ветропоказателят на „Сен Жером“ цяла нощ се въртя смутено и нерешително, ръждясалите му поставки скърцаха влудяващо, сякаш отправяха предупреждение към всеки неканен гост. Утрото дойде, потопено в тъй гъста мъгла, че дори църковната кула, стърчаща на двайсетина крачки от вратата на магазина, изглеждаше далечна и призрачна; камбана, оповестяваща началото на литургията, отекваше глухо във ватирания захарен памук на въздуха, докато неколцината богомолци с вдигнати срещу сутрешната влага яки приближаваха към църквата, където се надяваха да получат опрощение на греховете си.

Анук си изпи млякото и аз я опаковах в червеното й палто, като въпреки негодуванията й нахлузих на главата й пухкава шапка.

— Няма ли да закусиш?

Тръсна отривисто глава и грабна една ябълка от купата на плота.

— А целувката ми? — това се бе превърнало в наш сутрешен ритуал.

Плъзгайки дяволито ръчички около шията ми, тя ме облизва влажно, отскача встрани със смях, дава ми въздушна целувка от вратата и изскача на площада. Аз си избърсвам лицето, като се преструвам на ужасно отвратена. Тя се кикоти доволно, изплезва остро езиче към мен, изчуруликва „Обичам те!“ и потъва като алено флагче в мъглата, чантата се влачи зад гърба й. Знам, че само след трийсет секунди пухкавата шапка ще бъде запратена в чантата при учебниците, тетрадките и другите нежелани вещи, свързващи я със света на възрастните. За миг отново зървам Чехълчо, който подскача след нея. Припряно прогонвам с ръка натрапилия ми се образ. Внезапно чувство на самота от загубата — как ще изкарам цял ден без нея? С мъка потискам порива да я извикам обратно.

Читать дальше

Тази сутрин клиентите ми са шест. Единият е Гийом, на връщане от месарницата с парче boudin

31

31 Кървавица (фр.) — Б.пр.

, увито в хартия.

— Чарли обича boudin — казва съучастнически, — напоследък не се храни много добре, но съм убеден, че това ще му хареса.

— Не забравяй, че ти също трябва да ядеш — припомням му деликатно.

— Разбира се — усмихва ми се с онази своя блага извинителна усмивка. — Аз ям като ламя, сериозно — внезапно ме поглежда стреснато. — Но все пак сега е пости. Нали не мислите, че животните трябва да постят?

Поклащам глава в отговор на притеснението му. Има малко личице с фини черти. Той е от онези хора, които разделят всяка бисквитка на две и запазват половината за по-късно.

— Струва ми се, че и двамата трябва да се грижите по-добре за себе си.

Гийом почесва Чарли зад ухото. Кучето има апатичен вид, изобщо не проявява интерес към съдържанието на поставения до него пакет с месо.

— Ще се оправим — усмивката блясва едновременно с лъжата му. — Наистина — допива чашата си chocolat espresso. — Беше превъзходно — казва както винаги. — Моите поздравления, мадам Роше.

Отдавна съм се отказала да настоявам да ме нарича Виан.