ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Четвъртитата бяла църковна кула раздира утринната светлина и политва над шепата посърнали сгради: фурна, цветарница, магазин за погребални принадлежности — надписи, каменни ангели, емайлирани вечни рози… Бялата кула, издигаща се над прилежно залостените прозорци, е същински маяк, в шест и двайсет римските цифри на часовника искрят в червено за объркване на дявола, Девата, положена във висините, наблюдава площада с леко болнав вид. Най-отгоре на късия заострен връх на кулата се завърта ветропоказател — запад — запад-северозапад — човек с дълга роба и коса. Застанала на балкона с мъртвото мушкато, посрещнах първите богомолци. Разпознах жената с карираното палто от карнавала; помахах й с ръка, тя отмина забързано, без да отвърне на жеста ми, сгушена в палтото си. Зад нея мъжът с филцовата шапка и тъжното кафяво куче, което го следва по петите, ми се усмихна колебливо. Поздравих го бодро, но явно селският етикет не позволява подобни прояви на фриволност в отношенията, понеже той не ми отговори, а на свой ред потъна забързано в църквата заедно с кучето си.

Читать дальше

Оттам нататък никой не посмя дори да погледне към прозореца ми, въпреки че преброих близо шейсет глави — шалове, каскети, прихлупени срещу невидим вятър шапки. Усетих преднамереното им, любопитно безразличие. Обмислят важни дела, говорят свлечените рамене и сведените глави. Краката се влачат вяло по паветата като тръгнали към училище деца. Знам, ей този тук днес е отказал цигарите; другият седмичната си визита в селското кафене; а пък жената по-нататък ще се лиши от любимите си гозби. Разбира се, това не ми влиза в работата. Но в този момент почувствах, че ако има място, което наистина да се нуждае от мъничко магия… Старите навици не умират. А щом веднъж си сбъдвал желанията на хората, импулсът да го направиш отново никога не те напуска. Отгоре на всичко вятърът, карнавалният вятър продължава да духа, носи поотслабналата миризма на пържено и захарен памук, на барут, горещото ухание на сменящи се сезони, дланите те засърбяват, сърцето ускорява ритъма си. Значи засега оставаме. Засега. Докато вятърът не започне да духа в друга посока.

Боята купихме от универсалния магазин, освен това четки, мечета, сапун и кофи. Започнахме от горе на долу, свалихме пердетата и натрупахме изпотрошената покъщнина на все по-уголемяващ се куп в малката градинка отзад, изтъркахме пода със сапун и заляхме с водопад от избелващи вълнички тясното стълбище, и двете станахме вир-вода по няколко пъти. Четката на Анук изведнъж се преобрази в подводница, моята в танкер, който заизпраща свистящи сапунени торпеда надолу по стълбите и към дневната. Насред цялата тая тупурдия камбанката на входа иззвъня. Вдигнах глава, в едната ръка със сапун, в другата с четка.