Четвъртитата бяла църковна кула раздира утринната светлина и политва над шепата посърнали сгради: фурна, цветарница, магазин за погребални принадлежности — надписи, каменни ангели, емайлирани вечни рози… Бялата кула, издигаща се над прилежно залостените прозорци, е същински маяк, в шест и двайсет римските цифри на часовника искрят в червено за объркване на дявола, Девата, положена във висините, наблюдава площада с леко болнав вид. Най-отгоре на късия заострен връх на кулата се завърта ветропоказател — запад — запад-северозапад — човек с дълга роба и коса. Застанала на балкона с мъртвото мушкато, посрещнах първите богомолци. Разпознах жената с карираното палто от карнавала; помахах й с ръка, тя отмина забързано, без да отвърне на жеста ми, сгушена в палтото си. Зад нея мъжът с филцовата шапка и тъжното кафяво куче, което го следва по петите, ми се усмихна колебливо. Поздравих го бодро, но явно селският етикет не позволява подобни прояви на фриволност в отношенията, понеже той не ми отговори, а на свой ред потъна забързано в църквата заедно с кучето си.
Читать дальше
Оттам нататък никой не посмя дори да погледне към прозореца ми, въпреки че преброих близо шейсет глави — шалове, каскети, прихлупени срещу невидим вятър шапки. Усетих преднамереното им, любопитно безразличие. Обмислят важни дела, говорят свлечените рамене и сведените глави. Краката се влачат вяло по паветата като тръгнали към училище деца. Знам, ей този тук днес е отказал цигарите; другият седмичната си визита в селското кафене; а пък жената по-нататък ще се лиши от любимите си гозби. Разбира се, това не ми влиза в работата. Но в този момент почувствах, че ако има място, което наистина да се нуждае от мъничко магия… Старите навици не умират. А щом веднъж си сбъдвал желанията на хората, импулсът да го направиш отново никога не те напуска. Отгоре на всичко вятърът, карнавалният вятър продължава да духа, носи поотслабналата миризма на пържено и захарен памук, на барут, горещото ухание на сменящи се сезони, дланите те засърбяват, сърцето ускорява ритъма си. Значи засега оставаме. Засега. Докато вятърът не започне да духа в друга посока.
Боята купихме от универсалния магазин, освен това четки, мечета, сапун и кофи. Започнахме от горе на долу, свалихме пердетата и натрупахме изпотрошената покъщнина на все по-уголемяващ се куп в малката градинка отзад, изтъркахме пода със сапун и заляхме с водопад от избелващи вълнички тясното стълбище, и двете станахме вир-вода по няколко пъти. Четката на Анук изведнъж се преобрази в подводница, моята в танкер, който заизпраща свистящи сапунени торпеда надолу по стълбите и към дневната. Насред цялата тая тупурдия камбанката на входа иззвъня. Вдигнах глава, в едната ръка със сапун, в другата с четка.






